През ІV в.пр.н.е. през периода на Воюващите царства в Китай, царство Цин чрез редица реформи засилва силата на страната и през управлението на Цин Джао, царството вече е най-силното измежду всички седем големи царства по това време. Битката при Чанпин е най-известната последна битка на Цин преди обединението на Китай.

      Хан, Уей, Йен и Джао са съседни на Цин царства. За да възпрат разрастването на Цин, четирите царства сключват не много здрав съюз. Измежду тях, най-голямо е царство Джао, а Уей – най-слабо. През 268 г.пр.н.е. Цин започва да напада Уей, с цел да го присъедини. След това, Цин започва да напада Хан. Владетелят на Хан много се стряска и изпраща хора в Цин да изразят готовността им да преподнесат Шандан (днешен Чанджъ в провинция Шанси) в замяна на мир. Но отговорният за отбраната на Шандан Пън Тин не желае да отстъпи този град на Цин и за да ускори съюза между Хан и Джао срещу Цин, той решава да дари града на царство Джао.

      Владетелят на Джао не бил далновиден и без да прецени възможните последици, съблазнен от земята, приел Шандан да бъде присъединен към царството му. Това действие на царство Джао много разгневило Цин. През 261 г.пр.н.е., владетелят на Цин заповядал на генерал Уан Циен да поведе войската срещу Шандан. Войската на Джао не можела да спре цинската армия и отстъпила до Чанпин (днешен Гаопин в провинция Шанси). Владетелят на Джао, като чул, че Цин е нападнала земите му, веднага изпратил генерал Дзиен Пуо да поведе главните сили на Джао към Чанпин, с надеждата да си възвърне Шандан.

      Дзиен Пуо с армията си стигнал до Чанпин и нападнал войската на Цин. Поради неколкократните поражения в битките, армията на Джао била понесла големи загуби и затова, Дзиен Пуо решил да промени тактиката си. Той решил да не напада, а да се отбранява и да използва предимствата на географската си позиция, като защитава крепостта. Това се оказало резултатно, защото армията на Цин на няколко пъти нападала, но все била възпирана. Така, двете армии се биели, без да стигнат до победа на едната страна.

      За да излезе от този затворен кръг, Цин решил да използва стратегията на внасяне на раздор сред врага и изпратил човек със злато в столицата Хандан да подкупи силните сановници на владетеля на Джао и така да всее неразбирателство между владетеля и Дзиен Пуо. Започнали да се носят слухове, че това, че Дзиен Пуо отбранява крепостта е знак на скорошното и падане в ръцете на цинската армия и че Цин най-много се страхува от генерал Джао Куо. Владетелят на Джао, който не разбирал нищо от военно дело, вече си мислел, че Дзиен Пуо наистина губи войната, а пък като чул тези слухове, направо наредил Джао Куо да смени Дзиен Пуо.

      Джао Куо нямал голям военен опит, а познавал войната само на практика. След като той отишъл в Чанпин, сменил стратегията на Дзиен Пуо и тръгнал да напада с цел с една битка да си върне обратно Шандан.

      Владетелят на Цин, като видял, че е успял да внесе неразбирателство в редиците на Джао, веднага наредил на смелия и умел генерал Бай Ци да застане на мястото на Уан Циен като предводител на армията. За да не събуди бдителността на войската на Джао, владетелят на Цин заповядал това да се запази в най-строга тайна.

      Бай Ци се възползвал от липсата на опит у Джао Куо, както и от слабите места в армията му и решил да започне да отстъпва, като така подмами врага в клопка, като в същото време го обкръжи от всички страни. Той разположил войниците си навсякъде наоколо.

      През 206 г.пр.н.е. Джао Куо повел цялата си армия в атака срещу Цин. След като двете армии се сблъскали, отрядът, който играел ролята на примамка, се направил на разгромен и започнал да отстъпва. Джао Куо не се замислил, че това може да е клопка и веднага се втурнал да ги преследва. След като армията на Джао стигнала до засадата, се сблъскала с основните сили на Цин, които нападнали устремно. Джао Куо решил да отстъпва, но вече било късно, от засадата изскочили две крила войници на Цин и отрязали връзката им със стана, като ги обградили отвсякъде.

      Като се видял в безизходица, Джао Куо решил да рискува всичко и лично повел елитния си отряд да разбие обсадата, но в крайна сметка бил прострелян. След като загубила предводителя си, бойният дух на армията на Джао паднал и те се предали. В резултат, цинската армия спечелила изцяло войната при Чанпин.

      Битката при Чанпин е блестящ пример в историята на китайското военно дело, както и е най-ранния пример за огромна по размери обсада.