Битката при река Фейшуей

中国国际广播电台

       В началото на ІV в.централизираната власт в Китай се разцепва на две и се образуват Южната и Северната династии. Южната династия се нарича Източна Дзин и се управлява от националност Хан, като обхваща басейна на река Яндзъ, а столицата и е Дзиенкан (днешен Нанкин). Северната династия, Ранна Цин, обхваща басейна на Хуанхъ и се управлява от националност Шъ със столица Чанан (днешен Сиан).

      Владетелят на Ранна Цин Фу Дзиен е изключително способен човек, който използва съветници от Хан за да му помагат в управлението. Той подчинява аристократите, които не искат да му се покорят, засилва централизираната власт, провежда напоителни работи, развива икономическите стратегии за селското стопанство. В същото време, той засилва бойната си мощ и има намерение да подчини Източна Дзин и пак да обедини цял Китай.

      През 383 г. Фу Дзиен той набира хора от всички подчинени племена и националности, като събира армия от 870 000 души, която да нападне Източна Дзин. Според шпионите му, Източна Дзин имала армия от само 100 000 души, затова Фу Дзиен много самодоволно заявил:”Достатъчно е моите войници да хвърлят камшиците си в Хуанхъ и тя ще се прегради. Как няма да мога да покоря Източна Дзин?”

      Източна Дзин, като научила, че многочислената армия на Ранна Цин настъпва на юг, бързо изпратила Сие Шъ и Сие Сюен да поведат 80 000 елитни бойци да се изправят срещу врага. В това време, авангардът на цинската армия вече достигнал до река Луо, близо до столицата на Източна Дзин ( в днешна провинция Анхуей), като така прекъснала всички връзки по реката и с това затегнала положението. Сие Шъ и Сие Сюен изпратили 5000 леки конници да се промъкнат тайно сред отряда на река Луо. Тези конници удържали победа, с което повдигнали бойния дух на армията на Източна Дзин и по вода стигнали до притока на река Хуайшуей Фейшуей (в централните райони на днешна Анхуей), където се разположили.

      Фу Дзиен, като научил за поражението на авангарда си, решил да предприеме бързи мерки. Той се изкачил на защитната стена и загледал лагера на Източна Дзин на източния бряг на реката. Той видял многобройни палатки, знамена и чул думкане на барабани. Фу Дзиен много се стреснал и се извърнал и погледнал планина Багун шан на север. Но той си мислел само за току-що видяната гледка на армията на Източна Дзин в бойна готовност и в притеснението му, храстите и дърветата по планината му се сторили  като знамена и копия, покриващи цялата планина. Той много се уплашил и не смеел да вдигне очи. Той се извърнал към подчинените си и ги попитал:”Източна Дзин има толкова бойци и коне, вижда се, че това е много мощен противник, вие защо ми казахте, че е слаба?”

      В това време, Сие Шъ и Сие Сюен проучили добре обстановката и разбрали, че въпреки че войската на Ранна Цин била по-многочислена, но войниците са събрани от различни етноси, т.е. те не мислят по един и същ начин. Освен това, след толкова дълъг поход на толкова много хора, те са изморени. Затова, Източна Дзин трябвало да предприеме скоростно нападение. Сие Шъ и Сие Сюен изпратили писмо до Фу Дзиен с искането той да отстъпи от брега на Фейшуей за да остави пространство, за да може войската на Източна Дзин да прекоси реката и да влязат в битка с него. Фу Дзиен си помислил: ако се възползваме, докато противникът прекосява реката, няма ли да може да победи? Затова, той наредил на войската си да отстъпи. За негова изненада, неговите войници от задните редици, които били от различни националности и не желаели да влизат в бой, като чули, че има заповед да отстъпят, решили, че предните редици са разбити и се разбягали в паника. В един миг, във войската на Ранна Цин настъпила голяма суматоха. В това време, войската на Източна Дзин прекосила реката и нападнала устремно. Сред армията на Ранна Цин се разнесли викове:”Цин пада, Цин пада!” Войниците от цинската армия, като чули това, още повече се сащисали. Те започнали да се блъскат и прескачат, умрелите били неимоверно количество, а самият Фу Дзиен бил прострелян от стрела. Източна Дзин се втурнала в преследване и Фу Дзиен заедно с личната си гвардия побягнал. Армията на Ранна Цин се уморила от бягане и тъкмо решили да си починат, като чули свистенето на вятъра и виковете на птиците и решили, че ги настига армията на Източна Дзин и пак побягнали без да си отдъхнат. Така, армията на Ранна Цин претърпяла огромно поражение, което нанесло сериозни последствия и след две години династията рухнала.

      При битката при река Фейшуей, армията на Източна Дзин от 80 000 души разбила 870 000 войска на Ранна Цин и с това остава като един от най-известните примери за победа на по-слабите над по-силните. В същото време, тази битка родила и изразите “хвърлям камшик за да преградя реката”, “приемам храстите и дърветата за войници” и “стряскам се от вятъра и птиците”.