中国国际广播电台
През 206 г.пр.н.е. загива
първата династия на обединен
Китай – династия Цин и
китайската история навлиза в
нов период. По това време
владетелите на Западна Чу
Сян Жун и на Хан Лиу Бан
застават начело на две армии
и започват да се бият
помежду си, оспорвайки си
престола, което е останало в
историята като “Битките
между Чу и Хан”.
Стълкновенията между двамата
продължават почти 5 години,
в които като талантлив
военачалник се проявява
генерала на Хан – Хан Син.
“Битката при Дзинсин” е част
от неговата бляскава
история.
През октомври 204
г.пр.н.е. Хан Син начело на
войска от 10 000 нови войници
тръгва в поход. Те прекосяват
планина Тайсин шан за да
нападнат присъединеното към Сян
Жун царство Джао. Владетелят на
Джао Къ и главния военачалник
Чън Ю събират 200 000 армия,
която се разквартирува в прохода
Дзинсинкоу на планината Тайсин
шан (в днешна провинция Хъбей) и
се подготвят за битка с Хан Син.
Дзинсинкоу бил единствения
път, откъдето можели да минат
войските на Хан за да нападнат
Джао. Този район бил много
опасен и за да се прекоси,
трябвало да се премине по тясна
пътека, дълга 100 ли. Това място
било много лесно за отбраняване
и трудно за нападение и не било
удобно за големи войски.
Войската на Джао завардила
прохода и всичко било в техните
ръце, а и военните им сили били
в превес, т.е. победата им била
в кърпа вързана. Хан Син водел
със себе си армия само от 10 000
души, които били уморени от
дългия поход и съответно лесни
за побеждаване.
Съветникът на армията на
Джао Ли Дзуочъ предложил
следното нещо на военачалника
Чън Ю: от една страна, с голяма
войска да се нападне армията на
Хан, а от друга страна, с част
от силите им да се отреже пътя
за отстъп отзад. Така, като ги
хванат в клопка, могат да пленят
жив Хан Син. Но Чън Ю бил
известен със склонността си към
директни нападения, който
разчитал на превеса на бойните
си сили и той отхвърлил
предложението на Ли Дзуочъ.
Хан Син разбирал много
добре положението на военните
сили на двете страни и му било
ясно,че ако предприеме пряко
нападение, то със сигурност ще
претърпи поражение. Първо, той
разбил лагер много далеч от този
проход и започнал да разучава
особеностите на местността и
войските на Джао. След като
научил, че противниковият
генерал Чън Ю ги подценява и
желае да проведе една скоростна
битка, Хан Син бързо наредил на
войската си да се разположи на
лагер на 30 ли от Дзинсинкоу.
В късна доба, Хан Син
избрал 2000 елитни бойци и всеки
от тях взел по едно бойно знаме
на армията на Хан. Под
покривалото на нощта те се
промъкнали по тайни пътеки до
тила на стана на Джао и се
спотаили. Когато на втория ден,
армията на Джао тръгнала, те се
възползвали, че станът е
опразнен и го нападнали, като
свалили знамената на армията на
Джао,а поставили тези на Хан.
След това, Хан Син наредил
на войската си да развее
знамената и да задумка в
барабаните и да тръгне в атака
срещу Джао. Когато войската на
Джао се приближила към
Дзинсинкоу, вече просветляло.
Генерал Чън Ю свикал цялата си
войска да е готова за битка.
Като видял, колко малочислена е
армията на Хан Син, а той бил
заел и по-добрата позиция,
наредил целия стан да излезе и
да се сблъска директно с
войската на Хан. Двете армии се
били дълго време, но войската на
Джао не можела да удържи победа.
В това време, в стана на
Джао били останали малко
войници. Скрилите се бойци от
армията на Хан Син изскочили от
скривалищата си и нападнали
стана, като навсякъде забили
знамената на Хан и почнали да
думкат с барабани и да викат.
Армията на Джао изведнъж
открила, че задължително гърба
им, в техния стан било пълно със
знамена на Хан и се объркала.
Хан Син се възползвал от това за
да нанесе ответен удар, като
разбил двеста хилядната армия на
Джао, самият генерал Чън Ю също
бил убит, а владетелят на Джао –
пленен жив.
Битката при Дзинсин, при
която Хан Син с 10 000 войници,
които използва умело, побеждава
двеста хилядната армия на Джао.
С това, тази битка написва една
бляскава страница в историята на
военното дело на Китай.
|