В Китай всички знаят името на Джугъ Лян. Ако кажат за някого, че прилича на легендарния военачалник, това е голяма похвала за мъдростта му. По-долу следва една история за Джугъ Лян.

     През 3 в. в Китай съжителстват взаимно 3 големи царства – Уей, Шу и У. Този период е познат в китайската история като “Епоха на Трицарствието”.  Те често водели войни помежду си, но не успявал да се завладеят. Джугъ Лян бил предводителя на войските на царство Шу и си спечелил слава с блестящите си воински подвизи.

    Веднъж, царство Уей научило, че според военната стратегия на царство Шу, в западния им град имало много малко войници – по-малко от 10 000 души и затова изпратило великия генерал Съма И с 100 000 войска да го нападне. Царство Шу, като разбрало, че войските на Уей се движат стремително към западния им град, всички, от владетеля до последния войник много се притеснили. Как може 10 000 души да се изправят срещу над 100 000 войска, все едно с яйца да се бият срещу камъни, нямало съмнение, че ще бъдат разбити на пух и прах. В същото време, ако се организирали войски от други части на царството, то те пак не можели да пристигнат на време. Изправени пред неминуемата беда, единствената надежда на всички останал великия пълководец Джугъ Лян. Той имал някакви затруднения, но поради сериозността на положението се видял принуден да измисли някакъв ответен план.

      Джугъ Лян мислил усърдно и накрая измислил един съвършен план. Той заповядал на обикновените хора и войниците от западния град да излязат и да се скрият нейде из покрайнините. След това, да отворят широко вратите и да изчакат врага да дойде. Не след дълго, генерал Съма И и войската му обкръжили западния град, но за негово удивление, западният град, който трябвало да бъде нащрек и да го очаква, бил с широко разтворени порти, а на стените нямало жив войник, само един старец метял пред портите. Тъкмо като се чудел и маел, на градската кула излязъл един човек, това бил неговия стар противник Джугъ Лян. Джугъ Лян спокойно оправил дрехите си, седнал пред един, по-рано приготвен специално, дзин (музикален струнен инструмент – б.пр.) и от кулата се разнесла бавна и прочувствена мелодия. Генералът и войската на Уей се вцепенили, защото не знаели, как е възможно някой да свири съвсем спокойно, при положение, че градът отвсякъде е обсаден с войска.

      Изправен пред отворените градски порти и свирещия Джугъ Лян, изпеченият стратег Съма И не знаел, какво да направи. Той знаел, че Джугъ Лян е много мъдър и прозорлив човек, но това, че той е отворил широко градските порти и свири на дзин, превъзхождало всякакви негови очаквания. Затова той си помислил, че в града със сигурност са скрити много войници и коне. В това време, той чул, как музиката от градската кула от бавна и спокойна изведнъж се ускорила, сякаш наближавала буря. Колкото повече се вслушвал Съма И, толкова му ставало все по-неспокойно. Той се съмнявал, че това е знак за войските на Джугъ Лян да се приготвят за атака, затова бързо заповядал на армията си да отстъпи. Многочислената войска на Уей бързо отстъпила и така, в западния град на царство Шу нямало нито един пострадал. Това е известната стратегия на “празния град” на Джугъ Лян.

      Има изключително много истории, прославящи мъдростта на Джугъ Лян, които са събрани в известния класически древнокитайски роман “Трицарствието”. Ако Ви интересува, можете да ги прочетете там.