През V в.пр.н.е. през епохата на Воюващите царства, царство Джао се управлявало от майката на бъдещия владетел. Силното царство Цин възнамерявало да нападне царство Джао. Затова Джао помолило за помощ царство Ци, с което било в много добри отношения. Ци, за да се подсигури, помолил владетелката Джао да изпрати възлюбения си син Чан Ан като заложник в Ци и чак тогава ще изпрати войска за помощ. Владетелката наистина много обичала сина си и много се страхувала да не му се случи нещо в Ци и все не се решавала, какво да направи. За спасението на държавата, сановниците многократно съветвали владетелката да изпрати сина си в Ци като заложник. Най-накрая, тя се разсърдила и им казала:”Ако някой пак спомене за това нещо, ще го заплюя пред всички.”

      Него ден, далновидният сановник Чу Лун помолил владетелката да го приеме. Тя си помислила, че той също ще я съветва да изпрати сина си като заложник и изпълнена с гняв, го приела. За нейна изненада, Чу Лун казал:”От толкова време не съм идвал да Ви видя, не знам, как сте със здравето напоследък и затова специално дойдох да Ви навестя.”

      Владетелката на Джао отвърнала:”Напоследък не се движа много и ям малко.”Чу Лун казал:”Напоследък и аз нямам много апетит, но продължавам да се разхождам, всеки ден ходя по 3-4 ли и така увеличавам малко храната. Това е много полезно за здравето.”Владетелката отвърнала:”Аз не успявам така да правя.”Така, с размяната на ежедневни въпроси и любезности, гневът на владетелката лека-полека се разсеял.

      Тогава, Чу Лун казал:”Аз имам едно дете, което се казва Шу Ци и е най-последното от всичките и въпреки че не успява в нищо, аз пак най-много обичам него. Сега остарях и искам да Ви помоля да го вземете в двореца като стража. Заради това се осмелих да Ви потревожа.” Владетелката отвърнала:”Не съм мислила, че един мъж може да обича толкова много най-малкия си син.” ”Обичта на мъжете към най-малкия им син е по-силна от тази на жените.”, казал Чу Лун. Владетелката се засмяла:”Не е възможно, жените повече обичат най-малкия си син.” Чу Лун, като видял, че настроението на владетелката се подобрило, продължил:”Родителите обичат децата си и винаги правят далновидни планове за тях.” Владетелката поклатила глава в съгласие. Изведнъж, Чу Лун сменил посоката на разговора:”Но аз мисля, че Ваше Височество не е достатъчно далновидна за бъдещето на Вашия син.” Владетелката не разбрала смисъла му и той обяснил:”От древността до наши дни, много малко принцове наследяват престола, но не е защото те нямат способности, а защото въпреки че те са родени с висок произход, те не могат да направят нищо за страната. Когато те заемат престола, те не могат да възцарят мир в царството. Както сега, Вие давате на сина си Чан Ан високо място, дарявате го с много земя и скъпоценности, но не му давате възможност да направи нещо за страната. Един ден, когато Вас няма да Ви има, Чан Ан как ще може да управлява? Затова аз смятам, че Вие не сте достатъчно далновидна за бъдещето на сина Ви.”

      Като изслушали думите му, владетелката разбрала, че Чу Лун я съветва да изпрати сина си като заложник. Но без да се усети, тя се оставила да я уговорят. Тя наредила да приготвят екскорт да изпратят сина и в царство Ци. Когато Чан Ан пристигнал там, Ци се съгласило да изпрати войска на Джао, в случай на нападение.