Си Мънбао живял в V в.пр.н.е.. Той бил много талантлив, поради което владетелят на царството го изпратил да работи като началник на околията в покрайнините. Като встъпил в пост, Си Мънбао се срещнал с местните почетни старци и разпитал, от какво се оплакват народа там. Старците му казали, че тяхната най-голяма мъка е, че всяка година трябва да дават по едно момиче на речното божество за жена. Поради това, положението в района било много лошо.

      Оказало се, че в това място, което граничело с Хуанхъ, имало една легенда сред местните хора, според която в реката живеело речно божество. Ако не му се дадяла жена, то то щяло да изпрати наводнение и да удави целия град. Затова от много време всички чиновници и магьосници усърдно изпълнявали това дело, като така събирали и допълнителни данъци, от които си прибирали определена част.

      Старците казали на Си Мънбао, че всяка година на определена дата, имало една стара вещица, която излизала сред народа и като намирала някоя красива девойка от бедно семейство, казвала:”Трябва да я дадем на речното божество за жена.” След това се намесвало официално местното правителство и отвеждали насила девойката и я слагали да живее сама. Те и приготвяли красиви чисто нови дрехи, хранели я обилно и след 10 дни, когато настъпвал деня на да я дадат на речното божество, я преобличали, слагали я на една постелка и я хвърляли в реката. Отначало, постелката плувала по повърхността на реката, но лека-полека, потъвала заедно с девойката. Вещиците правели магически ритуал, за да разберат, че божеството вече е получило жена си и е доволно. След като излушал всичко това, Си Мънбао не казал нищо. Старците решили, че той няма нищо да стори по въпроса.

      Дошъл деня, в който трябвало да се даде девойка на речното божество. Като научил това, Си Мънбао взел със себе си войници и седнал да чака на брега на реката. Не след дълго, от града дошли местните богаташи, чиновници и избраната девойка. Вещицата, която я придружавала, изглеждала на 70 и повече години.

      Си Мънбао казал:”Доведете ми жената на речното божество, да видя, дали е красива.” Довели му момичето и то застанало пред него. си Мънбао я погледнал и казал на събралите се хора:”Това момиче не е красиво и не е достойно да стане жена на речното божество. Но божеството днес чака жена си, затова ще помолим главната вълшебница са иде при него и да го извести да почака малко, докато му намерим хубава жена и че ще му я изпратим след един ден.” Говорейки, докато хората още не осъзнали смисъла на думите му, заповядал на войниците си да хванат вещицата и да я хвърлят в реката. След малко, Си Мънбао казал:”Вълшебницата я няма толкова време да ни каже, какво става, я да пратим нейна помощничка да я извика.” И заповядал на войниците да хвърлят една помощничка на вещицата в реката. Така хвърлил общо три.

      Всички присъстващи богаташи, чиновници и зяпачи видели, колко сериозно и почтително стои Си Мънбао, сякаш наистина чака отговора на речното божество. След малко, Си Мънбао казал:”Изглежда, речното божество е много гостоприемно и не пуска толкова много пратеници да си дойдат, трябва още някой да отиде.” Той погледнал към онези богаташи и чиновници, които поддържали толкова ревностно тази традиция. Всички те страшно много се изплашили и коленичили пред него да го молят за пощада, да не ги хвърли и тях в реката да се срещнат с речното божество.

      Си Мънбао се обърнал на висок глас към всички присъстващи:”Даването на жена на речното божество всъщност е измама, ако после пак има хора, които се занимават с това, ще ги хвърля и тях в реката да се срещната с речното божество.” От тогава нататък изчезнал този лош обичай, а Си Мънбао със собствените си усилия управлявал много добре този край.