През VІІ в.пр.н.е. в Китай имало много васални царства. В царство Ци имало трима смели и войнствени боеца, които се казвали Тиен Кайциен, Гу Джъдзъ и Гун Сундзие. Хората ги наричали “Тримата юнаци”, а владетелят на царството много ги обичал. С течение на времето, те много се възгордели и почнали да вършат, каквото искат. По това време, имало един заговорник Чън Ую, който решил да подкупи тези юнаци да му помогнат в свалянето на властта, която той да завземе.

      Министърът на царство Ци Ан Ин наглед бил много мощен, но всъщност вътрешно много се притеснявал. За да запази спокойствието в държавата, той решил да намери начин да погуби тримата юнака. Но как можел той да убие тези трима смелчаци? Един ден, владетелят на съседното царство Лу дошъл на посещение и владетелят на Ци вдигнал голям банкет в двореца си в чест на госта. Ан Ин, тримата юнаци и много други чиновници присъствали на пиршеството. Ан Ин, като видял, колко са високомерни тримата юнаци, му се родил план в главата. Когато пиршеството било в разгара си, Ан Ин помолил владетеля да му разреши да набере праскови от градината му за да почерпи гостите. Владетелят се съгласил. Ан Ин отишъл в градината задължително двореца и набрал 6 праскови. От тях, той дал по една на двамата владетели, по една на двамата министри и останали 2. Ан Ин предложил на владетеля да заповяда на чиновниците да разкажат за работата си и който има най-добри постижения, на него да дадат прасковите.

      Владетелят решил, че това не е лоша идея и така може да се добави повече радост към празненството, затова заповядал на придворните да разкажат за своите постижения. Тогава, Гун Сундзи от тримата юнаци станал и казал:”Когато веднъж отидох на лов с Ваше височество, лично убих един тигър и така спасих владетеля, това не е ли голям подвиг?”Ан Ин отвърнал:”Това е голям подвиг и заслужава да бъде възнаграден.”Владетелят дал една праскова на Гун Сундзие и юнакът бил много доволен.

      Като видял, какво става, се надигнал и втория юнак Гу Джъдзъ, който рекъл:”Да убиеш тигър, не е голяма работа. Аз убих една огромна костенурка в разбушувалите се вълни на Хуанхъ и спасих живота на владетеля ни. Този подвиг не е по-малък от този на Гун Сундзие.” Като чул това, владетелят решил, че той е прав и му дал последната праскова.

Тогава не се сдържал третият юнак Тиен Кайчиан. Изпълнен със самочувствие, той разказал, как предвождал войските да нападат другите държави и пленил стотици хора, с което допринесъл за воинската слава на страната. След това попитал владетеля, неговите заслуги дали също са големи. Владетелят се видял в безизходица и успокоявайки го, казал:”Твоите заслуги наистина са много големи, но ти ги изрече много късно, вече няма праскови, ще ти дам следващия път.”

Тиен Кайчиан не се съгласил с това и решил, че е дал толкова много от себе си за величието на царството, а сега пред всички го пренебрегват. Той много се разгневил, извадил меча си и пред всички се самоубил. Като видял това, другият юнак Гун Сундзие също изкарал меча си и казал:”Моите заслуги са по-малки, но аз бях възнаграден, а високите воински подвизи на генерал Тиен не бяха възнаградени, това наистина не е правилно.” Още докато говорил, той се промушил с меча и издъхнал. В това време, последният юнак Гу Джъдзъ скочил от мястото си и казал:”Ние тримата се заклехме навремето да умрем заедно, днес двамата други вече са мъртви, как аз мога да живея?” Като млъкнал, той също се самоубил.

Докато те говорели и се самоубивали, владетелят на Ци не успял да вметне нищо. Всички присъстващи от страх стоял като вцепенени. Ан Ин с мъдростта си използвал само 2 праскови и убил трима смелчаци, като така премахнал тайната заплаха над държавата.