В VІІІ в., по време на династия Суей, императорът, за да намери достойни хора, които да управляват държавата, създал системата на държавните изпити за чиновници, т.е. само след успешното преминаване на изпита се присъждала определена титла и пост. През династия Тан, системата на държавните изпити още повече се развила, като в тях можели да участват и обикновени образовани хора, които също да могат да станат чиновници.

      През династия Тан имало 3 степени на изпитите, като съответно от най-високата към най-ниската са сиуцай, дзюжън, дзиншъ. Всеки тур на изпитите отсявал по-добрите кандидати, които се явявали на следващия, като най-горната степен било разговор със самия император. Според резултатите от изпитите се давали чиновнически титли. Най-желаната, разбира се, била титлата на сиуцай, защото това било възможност да се стане висш чиновник. Това определяло този изпит и като най-труден, като от сто кандидата минавали само десет-двадесет. Някои се явявали цял живот на тези изпити, но никога не успявали да ги минат; някои успявали да минат чак на 50 години, което въобще не било рядко явление.

      По време на династия Тан изпитите за сиуцай се провеждали в столицата Чанан, днешен Сиан. Всяка година в първия месец се организирали изпитите, а през втория месец се обявявали официално резултати. През пролетта, когато всичко разцъфвало, императорът вдигал огромно пиршество в парка Чюдзян в чест на новите сиуцай.

      Този парк се намира в южната част на столицата Чанан. В него има едно криволичеща езерна дига, а по бреговете на езерото има красива градина. Известните гледки са Храма на благодеянието, Голямата пагода на дивите гъски и Малката пагода на дивите гъски. Императорът, министрите и другите придворни и аристократи често идвали тук да се разхождат. Много образовани хора идвали тук за да пият вино и да пишат стихове.

      На пиршеството на императора в парка, сиуцай слагали напълнените си с вино чаши върху водата на езерото, като водата ги понасяла и пред когото чашата спирала, той трябвало да съчини стихотворение. В същото време, двамата най-млади сиуцай отивали в градината да наберат от редките цветя и ги раздавали на другите сиуцай. Хората наричали това пиршество “Търсене на цветя”, а двамата млади, които берели цветята – “пратеници да търсят цветя”.

      Една година, когато пиршеството приключило, всички сиуцай отишли при Храма на благодеянието да се поразходят, но когато стигнали до Голямата пагода на дивите гъски, един от тях внезапно решил да изпише своето име на каменната стена на пагодата. Това по-късно се превърнало в обичай, като новите сиуцай след пиршеството избирали един измежду тях с най-добра калиграфия да изпише там имената им. Ако пък след това те ставали министри или генерали, то те пренаписвали името си с червена туш.

      През династия Тан това пиршество и изписването на имената върху пагодата станали символ на слава за образованите хора. Известният Тански поет Бай Дзюи заедно с още 16 човека получили степента сиуцай, като той бил най-младия измежду тях – само на 27 години. Много доволен, той написва в еди стих:”От имената на Храма на благодеянието, от 17 човека аз съм най-младия.” И до сега, на стелите в подножието на Голямата пагода на дивите гъски могат да се разчетат имената на древните сиуцай.

      Системата на държавните изпити за чиновници през династия Тан позволявала на образовани хора с ниско социално положение да вземат участие в управлението на държавата, което вдига равнището на политиката. Но със смените на различни династии, към края на феодалното общество, тази система ставала все по-подкупна, особено през ХІХ в. и династиите Мин и Цин, изпитните теми все така се отнасяли само до древните конфуциански канони, а есетата се пишели в строга закостеняла форма.

      С времето, всичко в изпитите се свеждало само до формата. Литераторите от династия Цин Пу Сунлин с романа си “Разкази за необикновеното” и У Дзинсин с “Неофициална история на конфуцианството” живо описват разлагането на тогавашната система за изпитите и вредите, което това нанасяло на образованите хора.