Когато някой се отнася към друг човек отначало високомерно и не обръща почти внимание, а после започва да прави всичко за него, на китайски се изразява с израза “първо се отнасям грубо, а след това с почитание”. По-долу следва историята, откъдето е дошъл този израз.

      През V в.пр.н.в.е. в периода на Воюващите царства, в Китай ма няколко малки държави, от които 7 са най-главните, а именно Цин, Йен, Джао, Ци, Чу, Хан, Уей, които са наричани “Седемте смели воюващи царства”. Царство Цин се намирало на територията на днешната северозападна провинция Шаанси. Трябва провело редица реформи в управлението и стопанството, мощта на страната се засилила и тя непрекъснато нападала другите 6 държави. Съюзът на 6-те царства се разделил на две течения: едното, да се сродят с Цин, което искало да се поддържат добри отношения с Цин и в никакъв случай да не я предизвика да ги нападне, да не и дават никакъв повод да започне война; това течение се наричало “Лиенхън”; другото, да се противопоставят на Цин, искало 6-те царства да се обединят и заедно да нападнат Цин, то се наричало “Хъдзун”.

      Много съветници в различните царства издигали собствени идеи, защото ако се приемела идеята им, те щели да станат много известни и да им се качи цената. Су Цин бил един от тях.

      Су Цин първо отишъл в царство Цин и с всички сили започнал да възхвалява идеята на “Лиенхън”, да накара царство Цин първо да успокои останалите 6 царства, а после постепенно да започне да ги присъединява. Владетелят на Цин отказал да приеме идеята на Су Цин, под претекст, че няма никакво желание да завладее другите царства и затова “Лиенхън” не го блазни. Всъщност, владетелят на Цин се приготвял да обедини Китай. Су Цин нямало какво да стори, вече бил използвал всичките си пари, дрехите му овехтели и не му оставало друго, освен с покрусено сърце и наведена глава да се върне  в родния си Луоян.

      Като го видели, как се връща, баща му и майка му престанали да му говорят, а жена му само тъчела платно, без дори да го погледне. Той помолил снаха си да му сготви, а тя не само не му дала нищо, ами и го нахокала едно хубаво. Су Цин много се огорчил и затова започнал да чете усилено, за да може да успее. Ден и нощ той изучавал воинското дело. Някой път вече се стъмвало, но той не оставял книгите да си почине. Той взел едно шило и ако задрямал, шилото се забождало болезнено в крака му. Така той пак се събуждал и продължавал да чете. От тук идва израза “вземам шило да убода крака си”.

      Су Цин многократно прегледал положението на всяко царство и сметнал, че стратегията на “Хъдзун” може да се приложи срещу Цин. Той първо уговорил царствата Йен и Джао, а после постепенно уговорил всичките 6 царства да сключат съюз срещу Цин, начело с царство Чу. Су Цин станал главен стратег на войските на 6 царства. Цин, като научило за това, не посмял да нападне нито един човек от тези 6 царства. Така продължило 15 години, докато най-накрая Цин Шъхуан обединил Китай.

      Като главен стратег на 6-те царства, Су Цин бил много уважавана личност в тях. Веднъж, той минал през родния си край Луоян. Местните чиновници научили, че той ще мине от там и почистили улиците и наредили хора за да приветстват Су Цин. Родителите му, опрени на бастуни, също излезли рано-рано на пътя. Когато той влязъл в дома си, жена му се скрила, защото я било срам да го погледне. Снаха му пък се разтапяла в любезности. Су Цин се усмихнал и казал:”Снахо, как изведнъж се промени твоето отношение към мен? Ти преди ме презираше, а сега си толкова почтителна.” Тя веднага отвърнала:”Днес ти вече си голям чиновник, забогатя много, как аз мога да се отнасям с теб като преди?” Су Цин не можал да сдържи въздишката си и казал:”Когато човек е беден, даже собствените му родители не се отнасят добре с него, а когато забогатее – даже роднините му се страхуват от него, значи хората се интересуват само от парите и властта!”

      Днес тази фраза се използва за хора, които се отнасят по различен начин с времето към други хора.