В Китай има един известен род. Бащата Цао Цао е много добър военен стратег и поет, а синовете му Цао Пи и Цао Джъ също създават много бележите литературни творби. Бащата и синовете му общо са наричани “Тримата Цао”, като с най-добри постижения в областта на литературата е Цао Джъ.

      Произведението на Цао Цао“Теории и положения” е бележито произведение в историята на литературната критика в Китай. Цао Джъ е вторият син на Цао Цао, отличава се с голям талант, особено в писането и е най-бележитият поет от онази епоха.

      След като брат му Цао Пи се качва на престола, той започва много да завижда на малкия си брат за таланта му. Веднъж, заради нещо малко, Цао Пи решава да накаже Цао Джъ. Цао Джъ можел да се избави от наказанието, само ако за 7 крачки състави стихотворение и то с подходящите рими. На Цао Джъ му било много ясно, че брат му прави това за да го нарани, но брат му вече бил император и той можел само да се подчини. Като се замислил, че човекът, който му сторва зло, е собствения му брат, Цао Джъ много се опечалил. Изведнъж, той издекламирал следния стих от 4 реда:” Варят се бобени зърна, пекат се бобени зърна, те плачат в казана, защото са от един корен израсли, а защо трябва така да се варят.” След като Цао Пи чул това стихотворение, той много се засрамил и вече никога не сторил нищо лошо на брат си.

      Цао Джъ е известен най-вече с поезията си. По време на Трицарствието непрекъснато се водят войни, обществото е неспокойно. Принц Цао Джъ в стихове изразява дълбоката си загриженост и съчувствие към бездомния народ. Той пише и за хаоса в епохата му, който събужда в него патриота и той пише известната мисъл.

      Въпреки че Цао Джъ постига големи висоти в поезията, той иска да се занимава с политика, с което пак си довежда завистта и гонението на императора, затова неговият живот е изпълнен с преврати. Той изразява в творбите си мъката от неосъществимите мечти, но не се осмелява да пише съвсем прямо. Това довежда до едно интересно нещо: Цао Джъ започва да описва много красавици, като “Ода за хубавицата”, “В Южното царство има един известен човек” и др., където жените са не само красиви, но и талантливи, добродетелни, изпълнени с идеали. Чрез това поетът предава своите чувства. От тези произведения най-известна е “Ода за божеството на река Луо”. Река Луошуей тече покрай столицата на Уей – Луоян. Цао Джъ развива сюжета покрай темата за затворената наложница на божеството на реката, която е много красива и чувствителна жена. С това, той изразява своето възхищение и скръбта на затворената от божеството жена. Въпреки че образът на хубавицата е измислен, поетът с талантливи похвати живо описва нейния живот в подробности, както и предава в точност нейните чувства. Защото това, тази ода и до днес, след почти 2 хилядолетия, продължава да вълнува хората.

      Талантливият Цао Джъ живее 41 години, но оказва голямо влияние върху следващите поколения. В наши дни “стихотворение за 7 крачки” се използва за обозначение на много талантлив в литературата човек.