В древен Китай, когато книгопечатането не било още развито, всички литературни творби се преписвали ръчно. В китайската история има един факт, който се използва като метафора: един литератор на име Дзуо Съ написва изключително добра творба, която всички аристократи и богаташи искат да препишат и това довело до качване цената на хартията на пазара.

      Дзуо Съ е роден през 250 г., династия Дзин. Той бил с много грозна външност. Освен това, когато бил малък, не показва талант в нищо. Той изучава калиграфия и музикални инструменти, но нищо не научава добре. По-късно, с подкрепата на баща си, той се заема старателно с учене и написва едно много добро произведение.

      Когато Дзуо Съ става на 20 г., сестра му Дзуо Фън е избрана да иде в императорския дворец и цялото семейство се премества в Луоян. Това му дава възможност да се среща с повече литератори от висшето общество, което се отразява в повишаване на нивото на творбите му. Най-накрая, той написва известното си произведение “Ода за трите царства”.

      “Ода за трите царства” е написано, когато Дзуо Съ е на около 30 г. След като произведението излиза, тогавашният литератор Хуан Фуми пише предговора му, а Джан Цай – забележките. То се разпространява първо в литературния кръг, след това сред изисканите благородници, които започват да се надпреварват за да го препишат. Това много учудва собствениците на магазини за хартия в Луоян, които започват да вдигат цената на хартията.

      Що за трактат е тогава “Ода за трите царства”? Фу е разпространена по онова време литературна форма, в която се обръща особено внимание на паралелизма и древните истории, а езикът е бил особено богат и витиеват. В “Ода за трите царства” се разказва в три части поотделно за трите царства преди династия Дзин – Шу, У и Уей. Всяка част, чрез думите на измислени герои, се описват тогавашното положение, богатство и система. Но успехът на това произведение  не се дължи само на формата му, а главно на съдържанието му. За да го напише, Дзуо Съ прекарва не малко време в ровене из старите книги, както и в сверяване на фактите, защото държи да опише една достоверна история. След като събира необходимите материали, Дзуо Съ в къщи, в двора, даже и в тоалетната, навсякъде носи със себе си хартия и четка за да може да пише, когато му дойде вдъхновението. Така, в усилен труд преминали 10 години и чак тогава го завършил.

      “Ода за трите царства” сравнително широко отразява общественото положение в трите царства, но в същото време засяга и въпроси от съвремието на автора, като обединението на държавата, затова произведението е много добре прието и от неговите съвременници и от следващите поколения.

      Всъщност, Дзуо Съ не оставя само това произведение. Той написва и много други стихотворни и прозаични творби, измежду които известна е и “Историческа поема”. В тях, Дзуо Съ с прост език изразява своите тревоги и размисли за държавата и народа и това се превръща в пример за следващите поколения.