Дун Фаншуо е известен на всички в Китай и историите за неговата мъдрост са много разпространени в страната.

      Дун Фаншуо е образован човек, живял през ІІІ в.пр.н.е. в династия Хан. Той бил много добър в писането на трактати и с голямо чувство за хумор. Отначало, той бил нисък по ранг чиновник в столицата Чанан. В това време, в императорската конюшня работели само джуджета. Въпреки че те били с много нисък ранг, те можели често да се срещат с императора. Дун Фаншуо решил да привлече вниманието на владетеля към него за да бъде назначен на нов пост и намислил план.

   Един ден, Дун Фаншуо казал на едно от джуджетата:”Императорът наскоро спомена, че всички вие тука, понеже сте с малък ръст, не ставате много за селска работа, нито пък за война, да не говорим да сте чиновници – никой няма да ви слуша. За него, си е чиста загуба държавата да ви издържа, затова мисли да убие всички джуджета в страната.”

       Като чули това, джуджетата се разплакали.

      Дун Фаншуо продължил:”Аз измислих, как да ви помогна.”

       Джуджетата се ободрили и го попитали, как смята да им помогне. Дун Фаншуо отговорил:”Трябва да се съберете всички джуджета и като видите императора да коленичите дълго, без да се вдигате, и да молите императорът да ви прости за ниския ръст.”

      Те повярвали и когато императорът излязъл, всички джуджета коленичили пред него и го замолили да им прости. Императорът много се удивил и ги попитал, защо така правят. Те му отвърнали:” Дун Фаншуо ни каза, че Вие искате да ни убиете.”

       Тогава, императорът извикал Дун Фаншуо да го разпита, защо разпространява неверни слухове. Той обяснил:”Така или иначе, аз сигурно ще бъда наказан със смърт, нека да говоря прямо. Всички тези джуджета не стигат на ръст и метър, всеки месец им се дава като заплата по един чувал с ориз и 200 монети. Аз съм висок почти 2 метра, но получавам на месец също по един чувал с ориз и 200 монети. В крайна сметка се получава, че джуджетата ще умрат по-скоро от преяждане, а аз – от глад. Това не е правилно. Ако Ваше височество смята, че аз съм прав, ще промени това положение.”

       Като го изслушал, императорът се засмял. Дун Фаншуо постигнал целта си, като го повишили в чин на императорска стража. Това е историята за “искам ориз в Чанан”.

       Има много истории, свързани с Дун Фаншуо. Един летен ден, той работел заедно с другите големи сановници, когато императорските слуги донесли рядко блюдо от диви продукти и казали, че императорът им го праща специално. Обикновено, чак след като се прочетяло писмото от владетеля, можело да се пристъпи към ядене. Но, за най-голяма изненада на всички, Дун Фаншуо не изчакал, а със сабята си отрязал едно голямо парче и си отишъл вкъщи. По-късно, някой го наклеветил пред императора за непочтителността му и той пратил да го повикат, като му заповядал да даде добро обяснение за поведението си. Дун Фаншуо спокойно отвърнал:”Важното е, че онова блюдо ни бе дарено от Вас. Що се отнася до писмото, то това е само въпрос на време. Преди то да бъде прочетено, аз си отрязах парче от месото и си отидох вкъщи, това показва моята смелост; въпреки че аз сам си отрязах месо, аз си взех само едно малко парче, това показва моята скромност; аз се върнах с месото вкъщи за да дам на родителите ми да опитат, това показва моето уважение пред тях. Всичко е така, както Ви казвам, какво ще кажете за моето престъпление?”Като изслушал това, императорът само се засмял от сърце.