Чанъ се качва на Луната
中国国际广播电台

      На 15-ия ден от осмия месец по лунния календар е празника  на Есенната луна. Заедно с Пролетния празник и празника Дуану, това са трите най-стари и най-характерни традиционни празници. В деня на Есенната луна, често цялото семейство се събира заедно и ядат “лунни сладки”, плодове и ядки и заедно се наслаждават на гледката на луната. По-долу следва една история, свързана с този празник.

Чанъ е богинята на луната. Нейният съпруг Хоу И е един умел и смел воин, който винаги улучва целта с вълшебния си лък и стрели. По онова време, имало много свирепи зверове, които нападали хората. Като научил за това, Небесният император изпратил Хоу И да слезе при хората и да изтреби тези чудовища. Хоу И се подчинил на волята на императора и заедно с красивата си жена Чанъ слязъл при хората. Понеже бил много смел и безстрашен, за много кратко време той убил много нападащи хората зверове. След като приключил със задачата си, се случило нещо непредвидимо: на небето се появили 10 слънца!

Десетте слънца били синове на Небесния император и само за да сторят злини, те нарочно излезли заедно. Температурата на земята се вдигнала страшно много, горите, посевите, всичко се запалило; реките пресъхнали, навсякъде имало трупове на хора, умрели от жегата.

Хоу И не можел да гледа безучастно страданията на хората и се опитал с добро да уговори слънцата да излизат едно по едно на ден. но горделивите слънца въобще не обърнали внимание на Хоу И, а даже засили греенето си, нарочно се доближавали до земята и навсякъде избухвали пожари. Като видял злините им и безбройните човешки жертви, Хоу И не можал да се сдържи и опънал вълшебния си лък, сложил вълшебната стрела, прицелил се в слънцата и на един дъх прострелял 9. последното слънце си признало грешките и Хоу И го оставил.

За да спаси хората, Хоу И извършил престъпление спрямо Небесния император, защото застрелял деветте му сина. Затова императорът се ядосал и забранил на Хоу И и жена му да се върнат на небето. Така, Хоу И решил да остане на земята и да върши добрини в името на хората. Но неговата съпруга Чанъ хич  не била доволна от изпълнения с трудности живот на обикновените хора и непрекъснато се карала на Хоу И, че без да мисли застрелял деветте слънца.

Хоу И чул, че в планината Кунлун живее безсмъртната владетелка на Запада. Тя имала вълшебен елексир, от който като се отпиело можело да се иде на небето. Затова той тръгнал на тежък и изморителен път дотам, през гори и планини, качил се на планината и помолил владетелката за елексира. За нещастие, тя имала елексир, достатъчен само за един човек. Хоу И не искал нито да изостави съпругата си и да иде сам на небето, нито пък тя сама да се качи, а той да остане сред хората. Затова, когато се върнал в къщи, той скрил елексира.

Въпреки всичко, жена му разбрала за тайната на елексира и въпреки че обичала много мъжа си, но не можала да устои да съблазънта да се върне на небето. На 15-ия ден от осмия месец, на празника на Есенната луна, когато луната е най-ярка, Чанъ се възползвала, че мъжът и не е в къщи и изпила тайно елексира. В същия момент усетила, че тялото и става много леко и се понесла към небето. Най-накрая стигнала до Луната, където заживяла в двореца Гуанхан. Тъкмо в това време Хоу И се върнал в къщи и като видял, че жена му го е напуснала, много се огорчил, но в никакъв случай не пожелал да стреля след нея, за да не я нарани и само се сбогувал с нея.

Хоу И останал сам и продължил да се върши добрини за хората, както и започнал да обучава други в стрелба с лък. Един от неговите ученици се казвал Фън Мън, който много бързо напредвал в ученето и не след дълго придобил много високи умения. Но той си мислел, че докато Хоу И е жив, той няма как да стане най-добрия стрелец в Поднебесната, затова един ден се възползвал, че учителят му е пиян и го пронизал.

Що се отнася до Чанъ, която отишла на Луната, там било изключително студено и имало само един малък заек, който правел лекарства и един стар дървар. Затова тя по цял ден само седяла натъжено в лунния дворец и особено в деня на Есенната луна, тя си спомняла най-силно за предишния и щастлив живот.

Има много легенди за празника на Есенната луна. Много поети и писатели в течение на хилядолетия са оставили огромно количество произведения на тази тема, които главно развивали идеята за носталгия по родните краища и стремежа за щастие. Известният поет от Х в. Су Шъ написал:”Докато има хора на земята, ще говорят за красавицата на Луната”. Тази фраза се превърнала в крилата и безсмъртна.