中国国际广播电台
На
15-ия ден от осмия месец по
лунния календар е празника
на Есенната луна. Заедно с
Пролетния празник и празника
Дуану, това са трите
най-стари и най-характерни
традиционни празници. В деня
на Есенната луна, често
цялото семейство се събира
заедно и ядат “лунни
сладки”, плодове и ядки и
заедно се наслаждават на
гледката на луната. По-долу
следва една история,
свързана с този празник.
Чанъ е богинята на луната.
Нейният съпруг Хоу И е един умел
и смел воин, който винаги улучва
целта с вълшебния си лък и
стрели. По онова време, имало
много свирепи зверове, които
нападали хората. Като научил за
това, Небесният император
изпратил Хоу И да слезе при
хората и да изтреби тези
чудовища. Хоу И се подчинил на
волята на императора и заедно с
красивата си жена Чанъ слязъл
при хората. Понеже бил много
смел и безстрашен, за много
кратко време той убил много
нападащи хората зверове. След
като приключил със задачата си,
се случило нещо непредвидимо: на
небето се появили 10 слънца!
Десетте слънца били синове на
Небесния император и само за да
сторят злини, те нарочно излезли
заедно. Температурата на земята
се вдигнала страшно много,
горите, посевите, всичко се
запалило; реките пресъхнали,
навсякъде имало трупове на хора,
умрели от жегата.
Хоу И не можел да гледа
безучастно страданията на хората
и се опитал с добро да уговори
слънцата да излизат едно по едно
на ден. но горделивите слънца
въобще не обърнали внимание на
Хоу И, а даже засили греенето
си, нарочно се доближавали до
земята и навсякъде избухвали
пожари. Като видял злините им и
безбройните човешки жертви, Хоу
И не можал да се сдържи и опънал
вълшебния си лък, сложил
вълшебната стрела, прицелил се в
слънцата и на един дъх
прострелял 9. последното слънце
си признало грешките и Хоу И го
оставил.
За да спаси хората, Хоу И
извършил престъпление спрямо
Небесния император, защото
застрелял деветте му сина.
Затова императорът се ядосал и
забранил на Хоу И и жена му да
се върнат на небето. Така, Хоу И
решил да остане на земята и да
върши добрини в името на хората.
Но неговата съпруга Чанъ хич не
била доволна от изпълнения с
трудности живот на обикновените
хора и непрекъснато се карала на
Хоу И, че без да мисли застрелял
деветте слънца.
Хоу И чул, че в планината
Кунлун живее безсмъртната
владетелка на Запада. Тя имала
вълшебен елексир, от който като
се отпиело можело да се иде на
небето. Затова той тръгнал на
тежък и изморителен път дотам,
през гори и планини, качил се на
планината и помолил владетелката
за елексира. За нещастие, тя
имала елексир, достатъчен само
за един човек. Хоу И не искал
нито да изостави съпругата си и
да иде сам на небето, нито пък
тя сама да се качи, а той да
остане сред хората. Затова,
когато се върнал в къщи, той
скрил елексира.
Въпреки всичко, жена му
разбрала за тайната на елексира
и въпреки че обичала много мъжа
си, но не можала да устои да
съблазънта да се върне на
небето. На 15-ия ден от осмия
месец, на празника на Есенната
луна, когато луната е най-ярка,
Чанъ се възползвала, че мъжът и
не е в къщи и изпила тайно
елексира. В същия момент
усетила, че тялото и става много
леко и се понесла към небето.
Най-накрая стигнала до Луната,
където заживяла в двореца
Гуанхан. Тъкмо в това време Хоу
И се върнал в къщи и като видял,
че жена му го е напуснала, много
се огорчил, но в никакъв случай
не пожелал да стреля след нея,
за да не я нарани и само се
сбогувал с нея.
Хоу И останал сам и продължил
да се върши добрини за хората,
както и започнал да обучава
други в стрелба с лък. Един от
неговите ученици се казвал Фън
Мън, който много бързо напредвал
в ученето и не след дълго
придобил много високи умения. Но
той си мислел, че докато Хоу И е
жив, той няма как да стане
най-добрия стрелец в
Поднебесната, затова един ден се
възползвал, че учителят му е
пиян и го пронизал.
Що се отнася до Чанъ, която
отишла на Луната, там било
изключително студено и имало
само един малък заек, който
правел лекарства и един стар
дървар. Затова тя по цял ден
само седяла натъжено в лунния
дворец и особено в деня на
Есенната луна, тя си спомняла
най-силно за предишния и щастлив
живот.
Има много легенди за празника
на Есенната луна. Много поети и
писатели в течение на
хилядолетия са оставили огромно
количество произведения на тази
тема, които главно развивали
идеята за носталгия по родните
краища и стремежа за щастие.
Известният поет от Х в. Су Шъ
написал:”Докато има хора на
земята, ще говорят за
красавицата на Луната”. Тази
фраза се превърнала в крилата и
безсмъртна.
|