Историята на планината Лушан

中国国际广播电台

        Планината Лушан се намира в провинция Дзянси в южен Китай. Тя е невероятно красива и от древността до наши дни са се запазили много интересни предания за нея.

      Лушан се намира в северната част на провинция Дзянсу и се описва с 4 думи – величествена, загадъчна, опасна и красива. Безчет хора на изкуството и културата са идвали тук за да творят. Именно тук се заражда селската и пейзажната поезия, както и пейзажната живопис. Известният Тански поет Ли Бай оставя за поколенията известната фраза при описването на водопада в планината:”В светлината на слънцето се издига виолетов дим и отдалеч водопадът изглежда като виснат над реката. Той пада право надолу цели 3000 чъ, сякаш Млечният път пада през деветте небеса.” Друг известен поет от династия Сун Су Шъ много пъти идва в тази планина и написва философското стихотворение”По въпроса за стената в Западната гора”:”Навсякъде се виждат само планински върхове, които отдалеч чак се различават, че не са с еднаква височина. Аз не знам истинското  лице на планината, но съдбата ми е да живея тук.”Тук чрез образа на Лушан се описва човешкия живот, както и допълнително се показва стремежа на хората към нея.

      Лушан се нарича още и Куанлу и Куаншан. Според преданието, през ІV в.пр.н.е. през династия Джоу имало един човек на име Куан Су, който изучвал даоистките практики за безсмъртие в планината. Императорът научил за него и няколко пъти пратил да го повикат, но Куан Су всеки път се криел в дълбоките гори. По-късно, Куан Су изчезнал, а хората решили, че той е станал безсмъртен и затова нарекли това място, където той търсел безсмъртие, “Колибата (‘лу’) на безсмъртния”, а планината – Лушан или Куаншан и Куанлу.

     През 381 г. през династия Източна Дзин, будисткият майстор Хуей Юан дошъл тук заедно с учениците си. Той основал манастира Дунлин (‘Източна гора’), който станал средище на будисткото “райско” течение (едно от основните течения на Будизма, донесени от Индия), също и център на будизма в южен Китай. Хуей Юан проживял в Лушан 36 години, като строго спазвал дисциплината и се извисил много в учението, с което си спечелил дълбокото уважение на хората.

      До днес са запазени много будистки истории за манастира Дунлин и Хуей Юан. Според преданието, при строежа на манастира, понеже не достигали материали, Хуей Юан по цял ден мислил за това. Веднъж, една вечер се разнесъл грохот на гърмове и завалял пороен дъжд. Никой от монасите не можел да излезе навън и така стояли затворени. На втория ден, небето се прояснило, а на земята се образувало езеро, в което плували много дърва. Хуей Юан решил, че те са му изпратени свише за да довърши строителството на манастира. Той накарал хората да построят с тези дървета една огромна зала, която била наречена “Залата на божествените облаци”, а езерото – “Езерото, което донесло дърветата”.

      Пред манастира Дунлин има едно езеро с бели лотоси. В него се плискат леки вълни, сред зелените листа се носят белите цветове на лотосите и това всичко образува една много изтънчена и умиротворена гледка. Според легендата, Езерото на белите лотоси е изкопано от известния персонаж от династия Източна Дзин Сие Линюан. Той е правнук на прочутия политик от Източна Дзин Сие Сюан, както и племенник на известния калиграф Уан Иджъ. Сие Линюан бил всестранно надарен и много горделив и не слушащ никого. Той дошъл в Лушан и помолил Хуей Юан да му позволи да влезе в тяхната секта на Белия лотос. Хуей Юан не се съгласил и казал на Сие Линюан:”Твоята душа е много объркана. Изкопай първо три езера за лотоси за да може и твоето сърце да стане чисто като лотосите и тогава ще можеш да влезеш в нашето общество.” Сие Линюан нямал друг избор, освен да започне да копае три езера и най-накрая бил приет в сектата. Посредством общуването си, Хуей Юан и Сие Линюан взаимно се изпълнили с възхищение един към друг и между тях се зародило много дълбоко приятелство. След като Хуей Юан постигнал нирвана, Сие Линюан много се опечалил и специално дошъл от Дзиенкан (днешен Нанкин) в Лушан за да напише епитафия на гроба на Хуей Юан.

      Лушан е не само богата на културна история, но и притежава удивителни природни пейзажи и е много известно място за посещения в Китай.