Императорският дворец в Шънян се намира в североизточен Китай. По размерите си и сегашното си състояние той отстъпва само на този в Пекин. Но за разлика от световноизвестния Забранен град, императорският дворец в Шънян е бил предназначен за повелителя  на манджурите. Със своята уникална история и дълбоки народностни черти, той привлича вниманието на много хора.

   Императорският дворец в Шънян се намира в центъра на Стария град на столицата на провинция Ляонин град Шънян. Той е бил първия дворец на династия Цин (1616-1911 г.). Той има по-различна история от другите подобни постройки. В началото на ХVІІ в. номадското племе на манджурите в североизточен Китай основава династия Късна Дзин. Тя се оглавява от Нурхачи, който определя Шънян за столица на династията и започва да си строи дворец. След като неговият син Хуан Тайдзи наследява престола, той променя девизът на династията в “Цин” и довършва строителството на двореца. Първите два императора на Цин Хуан Тайдзи и Фулин живеят в този дворец. След това, Цин завладява Централнокитайската равнина, събаря династия Мин и застава начело на цял Китай като премества седалището на централизираната власт в Пекин, а владетелите на династията от тогава заживяват в Забранения град. Шънян остава като спомагателна столица на Цинското правителство, а императорския дворец там се нарича “Дворецът от втората столица”.

　　Императорският дворец в Шънян заема площ от 60 000 кв.м., има общо 70 отделни постройки и над 300 помещения. Той се отличава с традиционното строителство в Китай по силно проявения номадски стил. Постройките са групирани в 3 – централна, източна и западна, като източната група е най-представителна откъм стилово отношение. В нея основна постройка е Голямата правителствена зала, която служела за ежедневните дейности на императора по управлението на държавата и за провеждане на големи церемонии. От двете страни на тази зала има 10 по-малки зали, подобни на павилиони, и които са разположени една срещу друга и така се разделят на северни и южни. Това са десетте павилиона на принцовете и те са служели за ежедневните дейности на важните министри. Ако погледнем от архитектурна гледна точка, Голямата зала също е павилион, но тя е с по-големи размери, по-богато украсена и затова се нарича зала. Конструкцията на Голямата зала и Десетте павилиона е заимствана от шатрите на номадските племена и така все едно имаме не единадесет павилиона, а единадесет шатри. Преминаването от подвижните шатри до неподвижните павилиони показва процеса на развитие на културата на номадските племена.

   В императорския дворец в Шънян са спазени много народностни обичаи на манджурите. Например, пред главната порта на двореца Циннин от централната група се извисява един седем метров дървен стълб. Той е закрепен върху пиедестал от бял нефрит, а на върха му има оловен съд. Като се види за първи път, то е малко стъписващо и сякаш не се вписва с красивите и богати палати наоколо, но това не е обикновен дървен стълб. Това е  божествената колона “Сулън”, пред която манджурците са се молели на Небето. Според традицията им, при молитвени церемонии, в оловния съд се слагал счукан ориз и накълцано свински вътрешности, с които се хранели враните като посланици на Небето. Този обичай идва от една легенда. Според нея, основателят на династия Цин Нурхачи като малък бил преследван от хора, които искали да го убият. Той наистина нямал къде да се скрие и легнал в една канавка в тревата да чака отредената му от Небето участ. Изведнъж от небето се спуснало ято врани и накацали по тялото му, така че го закрили напълно. Така, Нурхачи се спасил от преследвачите си. По-късно, той станал император-основател на династия Дзин. За да изрази благодарността си към спасилите го врани, той заповядал на всички манджурци да сложат в дворовете си дървени стълбове с оловни съдове и да хранят враните с хубава храна. Това е причината днес в императорския дворец в Шънян да има този висок дървен стълб.

    В двореца навсякъде има свидетелства на манджурската и културата на Хан. Например, покоите на императора са по-високи от тронната зала, което се обяснява с навика на номадските племена, които като отивали на лов в гората, винаги си избирали по-високо място да разбият лагер. Но в началото на династия Цин, управителите и започнали да възприемат някои неща от културата на Централнокитайската равнина, което се отразило и в двореца в Шънян. Например, структурата на Тронната зала заимства модела от династия Сун (960-1279 г.), което е традиционен стил  на народност Хан. Името на покоите на императора е почти същото като при Хан, които са заимствани от класическия сборник “Книга на песните”.

    Основните постройки на императорския дворец в Шънян са започнати да се строят през 1625 г. за период от общо 10 години. По-късно, тримата императора от Цин Канси, Йоуджън и Чиенлун продължават строежа и украсяването му в течение на 150 години. Така, императорският дворец в Шънян смесва архитектурни стилове на националностите Хан, Манджури, Монголци, Хуей и Тибетци. Може да се каже, че императорският дворец в Шънян е шедьовър на китайската култура и важен белег на единението на китайската нация.