中国国际广播电台
Периодът
на Воюващите царства в
китайската история обхваща
времето от
V
до ІІІ в.пр.н.е. През този
период, в Китай има много
царства и княжества, които
непрекъснато воюват помежду
си, и заради което се
появяват много хора,
предлагащи съветите и
стратегиите си на различните
владетели. В съветите си, те
използват живи и
дълбокомислени метафори за
да накарат владетеля да
възприеме тяхната идея.
Историята за отиващия на юг,
а вървящ на север човек, е
измислена от министъра на
владетеля на царство Уей –
Ли Лян.
През периода на Воюващите
царства по-големите държави
искат да подчинят всички други и
да се нарекат управляващи на
Поднебесната. Владетелят на
царство Уей имал същите стремежи
и той решил да нападне столицата
на царство Джао – Хандан и да
превърне царството в свое
васално княжество. Министърът на
Уей в това време тъкмо бил извън
границата на царството по
работа, но като чул тази новина,
много се разтревожил. Той бързо
се върнал в Уей и без да се
измие и преоблече, отишъл да се
срещне с владетеля.
Владетелят на Уей тъкмо
определял стратегията на
нападението пред войската. Той
много се зачудил, като видял
покритият с прах от пътя
министър и го попитал:”Какво
има, та толкова бързаш да ме
видиш? Даже не си се
преоблякъл!?” Ли Лян
отвърнал:”Владетелю, току-що ми
се случи нещо странно на пътя и
затова побързах за да Ви го
разкажа.” Владетелят на Уей още
повече се зачудил и попитал за
какво става дума. Ли Лян
продължил:”Току-що срещнах една
колесница, която се движеше на
север. Аз попитах човека в
колесницата:’На къде си
тръгнал?’ А той ми вика:’В
царство Чу.’ Аз много се учудих
и пак го попитах:’Царство Чу е
на юг, ти защо тогава вървиш на
север?’ Той безгрижно ми
отвърна:’Моят кон е първокласен,
както и да ходи, все ще стигне в
царство Чу!’.
Аз още повече се
удивих и пак го попитах:’Колкото
и да е добър коня ти, това не е
посоката за царство Чу.’’Не се
притеснявай, аз си нося много
пари за изпът.’ Мен пак не ми
стана ясно и го попитах:’Колкото
и много пари да носиш, този път
все пак не води към царство Чу!’
Той се разсмя и каза:’И какво от
това! Аз толкова добре
управлявам колесницата!’
Владетелю, той въобще не послуша
моя съвет и продължи на север.”
Като изслушал историята,
владетелят на Уей не можал да се
сдържи и избухнал в смях:”Как
може да има такива глупави хора
в Поднебесната!” Ли Лян
продължил:”Владетелю, Вие нали
искате да застанете начело на
всички царства? Тогава Вие първо
се нуждаете от доверието на
всички в Поднебесната. Но Вие
сега се опирате само на това, че
земята на царството ни е
по-голяма от другите, армията
по-силна и искате да покорите
хората и да увеличите авторитета
си. Но така Вие ще се
отдалечавате все повече от
целта, която искате да
достигнете, също както този
човек с колесницата, който иска
да иде в царство Чу, което е на
юг, а пък върви на север и се
отдалечава все повече от Чу!”
Владетелят на Уей най-накрая
проумял, че Ли Лян по заобиколен
начин го съветва. Той навел
глава и мълчаливо помислил за
малко, разбрал, че Ли Лян има
право и се отказал от
нападението си над царство Джао.
От тази история произлиза
идиома “трябва да ида на юг, а
вървя на север”, който буквално
означава, че посоката на вървене
е юг, но следите на колата са на
север. В Китай, хората често
използват този израз да опишат
положения, в които действията и
целта са противоположни.
|