中国国际广播电台
Приказката за “Рибарят и
джинът” от сборника “Хиляда и
една нощ” е разпространена в
целия свят, но в Китай има
подобна история. Тя също е
позната на всички китайци. Това
е историята за г-н Дун Гуо и
вълка.
Този разказ е от сборника
от ХІІІ в. “Истории от източното
поле” на Ма Джунси.
Имало един начетен човек
на име Дун Гуо, който обожавал
да чете книги и само от това
разбирал, а не можел нищо друго
да стори. Един ден, той се
качил на едно магаре, натоварил
го с една торба книги и тръгнал
за едно място, наречено
“Страната Джуншан” да си търси
работа. Изведнъж, един ранен
вълк изскочил пред него и му се
примолил:”Господине, един ловец
ме преследва, той ме улучи със
стрела и за малко не ме уби.
Моля те, скрий ме в торбата си,
а аз добре ще ти се отплатя.”
Г-н Дун Гуо знаел, че вълците
причиняват злини на хората, но
като го гледал, колко е
нещастен, помислил малко и
казал:”Ако сторя, както ти
искаш, то ще попреча на ловеца.
Но понеже ти ме молиш, ще
измисля, как да те спася.” Той
извил четирите лапи на вълка и
го завързал с въже, така че да
стане по-малък и така го пъхнал
в торбата си с книги.
Не след дълго, ги
настигнал ловеца и като не
намерил вълка, попитал г-н Дун
Гуо:”Виждал ли си един вълк?
Накъде отиде?” Г-н Дун Гуо
отвърнал:”Не съм виждал никакъв
вълк, от тук минават много
пътеки, вълкът може да е поел по
някоя друга.” Ловецът повярвал
на думите на г-н Дун Гуо и
тръгнал в друга посока. Вълкът,
като чул, че конят на ловецът се
е отдалечил достатъчно, се
примолил на г-н Дун Гуо:”Моля
те, господине, пусни ме да си
ходя.” Добросърдечният г-н Дун
Гуо се подмамил по хубавите думи
на вълка и го пуснал. Обаче,
вълкът започнал да ръмжи срещу
него:”Господине, въпреки че ме
спаси, сега съм много гладен и
ти ще сториш още едно добро
дело, като те изям.” Говорейки,
вълкът пуснал ноктите си,
показал страшните си зъби и
запристъпвал към г-н Дун Гуо.
Г-н Дун Гуо започнал да се
бори с вълка, като непрестанно
му крещял:”Неблагодарник!”.
Точно в този момент, един
селянин, който носел мотика,
минал от там. Г-н Дун Гуо го
извикал и му разказал, как той
спасил вълка, а вълкът се оказал
неблагодарен и искал да го
изяде. Г-н Дун Гуо помолил
селянина да разсъди, кой е прав
и кой е крив. Но вълкът отрекъл
всичко това. Тогава, възрастният
селянин помислил и казал:”Аз не
вярвам на никой от вас двамата.
Тази торба е толкова малка, как
може в нея да се сложи такъв
голям вълк. Покажете ми, как го
направихте за да се уверя сам.”
Вълкът се съгласил, легнал на
земята, свил се на кълбо и се
оставил да бъде овързан от г-н
Дун Гуо и пъхнат след това в
торбата. Селянинът бързо
завързал здраво торбата и казал
на г-н Дун Гуо:”Този тип диви
животни, които нападат хора,
никога не могат да променят
нрава си; ти не си наясно това,
щом си оказал такова благодеяние
на вълка.” След това, той
вдигнал мотиката си и убил
вълка.
Г-н Дун Гуо проумял всичко
това и благодарил от все сърце
на селянина, че му е спасил
живота. Сега, “г-н Дун Гуо” и
“вълкът от планината Джуншан” са
фиксирани словосъчетания в
китайския език и съответно
първото обозначава хора, които
изпитват съжаление към всеки
един човек, независимо дали е
прав или крив, а второто –
неблагодарни и отплащащи се със
зло на добрината хора.
|