Тази история е измислена, но е известна на всички в Китай. Тя е включена в сборника на древнокитайския философ от V-ІV в.пр.н.е. Лие Юкоу.

    Имало един старец, който се казвал Югун и бил  на почти 90 години. Пред вратата на дома му имало 2 големи планини, които се казвали Тайсин шан и Уану шан и много пречели на преминаващите хора.

   Един ден, Югун събрал цялото си семейство и им рекъл:”Тези 2 планини са запречили входа на нашия дом, всеки път, като излизаме, трябва да ги заобикаляме. По-добре да си плюем на ръцете и да преместим тези 2 планини, какво ще кажете?”

    Синовете и внуците му, като чули това, отговорили  в хор:”Правилно, от утре ще започнем да ги местим!” Обаче, жена му сметнала, че тази работа е много тежка и възразила:”Ние така и така живеем тук от толкова много години, защо да не продължим да си живеем по старому? Освен това, тези 2 планини, даже и да можете да ги преместите, къде ще денете толкова много камъни и пръст?”

    Думите на жената на Югун веднага предизвикали оживен спор, защото това наистина било въпрос. Най-накрая те единодушно решили да занесат всичките камъни и пръст в морето.

   На втория ден, Югун заедно с цялото си семейство започнали да пренасят планината. До тях живеела една вдовица, която имала малък син на 7-8 години. Като чула, че ще местят планината, радостно се включила да помага. Но те си служели само с кирки и кошници, а и разстоянието до морето било огромно и за един ден един човек не успявал да иде и да се върне 2 пъти. След един месец работа, нямало видима разлика в планините с преди.

    Имало един старец на име Джъсао, който бил много мъдър. Като видял, как Югун и семейството му местят планините, му се сторило много смешно. Един ден, той рекъл на Югун:”Ти си толкова стар, едвам вървиш, как ще можеш да преместиш тези планини?”

    А Югун отвърнал:”Ти се казваш Джъсао (‘мъдър човек’ –б.пр.), ама аз мисля, че не си по-умен и от малко дете. Въпреки че скоро ще умра, но аз имам синове, като умрат те, ще останат внуците ми и така ще продължи занапред, все ще има някой да работи. Даже и да местим по-малко, пак е нещо, защото планината няма да порасне повече ни с прашинка, ни с камък. Ако всеки ден, месец и година продължим така да пренасяме, защо да не можем да я пренесем окончателно някой ден?!” Смятащият се за мъдър Джъсао не можал да отговори на това.