На дъното на един дълбок кладенец живеела една жаба, която се радвала на всеки ден. Един ден, от там минала една костенурка от Източно море и жабата и казала:”Толкова съм радостна! Като ходя да се забавлявам, подскачам по гредите на кладенеца; като се връщам да си почивам, сядам на плочките в кладенеца; като скачам из калта, тя покрива само моите крака и пръска по гърба ми. Като погледна онези малки червейчета и животинки, кое от тях може да се сравнява с мен!?” Освен това, аз сама ползвам този кладенец и подскачам из него накъдето ми хрумне и си почивам, когато реша. Толкова е хубаво! Защо не слезеш да видиш сама?”

   Костенурката още не била спуснала левия си крак, а десният и вече се заклещил и тя прибързано го изтеглила и разказала на жабата за морето. Костенурката казала:”Не мислиш ли, че 1000 ли е много голямо разстояние, но то не е достатъчно да се опише ширината на морето; хиляда жън е много високо, но то не е достатъчно да опише дълбочината на морето. По времето на Ся и Ю, от 10 години 9 са били с наводнения, но водата в морето не се надигна; по времето на Шан и Тан, от 8 години 7 са били сушави, но водата в морето не намаля. Вечното море не зависи ни от времето, ни от дъждовете. Това се нарича истинската радост да живееш в Източно море!”

   Жабата, след като изслушала костенурката, много се стреснала, големите и очи хлътнали от уплаха.

    Тази басня ни казва, че не трябва да гледаме само от една страна, а да си набавим повече подробности; не трябва да се възгордяваме само от един успех.