В царство Ци имало човек на име Дзоу Дзи, който бил с много красива външност. Една сутрин, той се облякъл, сложил шапката си, огледал се внимателно в огледалото и попитал дъщеря си:”Как мислиш, аз или Сю Гун от северната част на града е по-красив?”

    Жена му отвърнала:”Ти си толкова красив, как може Сю Гун да се сравни с теб?!”

    Сю Гун от северната част на града бил известен хубавец в цялото царство. Дзоу Дзи не повярвал, че можел да бъде по-хубав от Сю и отишъл да попита наложницата си:”Как мислиш, ако ме сравниш със Сю Гун от северната част на града, кой от нас е по-хубав?” Наложницата отговорила:”Как може Сю Гун въобще да се сравнява с теб?!”

    На другия ден дошъл един гост и Дзоу Дзи го попитал:”Кой е по-красив, аз или Сю Гун?”Гостът отговорил:”Ти, разбира се!”

    След време, самият Сю Гун дошъл на гости в дома на Дзоу Дзи. Дзоу огледал внимателно външността, фигурата и маниерите му и му станало ясно, че той далеч не може да се мери по красота със Сю Гун. Пак се погледнал от всякъде в огледалото и разбрал, че е много по-зле от Сю Гун.

    Вечерта, Дзоу Дзи си легнал и сериозно обмислил всичко и накрая проумял. Той казал:”Жена ми казва, че съм красив, защото само мен обича; моята наложница казва, че аз съм красив, защото се страхува от мен; моят гост казва, че аз съм красив, защото има молба към мен, а не защото аз наистина съм по-хубав от Сю Гун!”

    Поуката от тази басня е, че хората трябва сами да се преценят, а не да слушат хвалбите на близките им или хората, които имат някаква молба към тях.