В царство Чу имало един благородник, който след ритуала по жертвоприношения на предците, подарил една кана вино на всички гости, които му помогнали в ритуала. Гостите се посъветвали помежду си и си рекли:”Тази кана не е достатъчна за всички нас, а пък ако един човек я изпие, ще му е много. Нека ние да се състезаваме в рисуване на змия, който свърши пръв, той ще изпие тази кана.”

    Един човек пръв свършил със змията. Той надигнал каната да отпие, но държейки каната с лявата ръка, а с дясната продължил да рисува змията и доволно рекъл:”Вижте, аз даже имам време да нарисувам крака на змията!”

    Но преди да довърши рисунката, друг човек свършил и му отнел каната, като казал:”Змията по принцип няма крака, то защо и ги рисуваш?!”, и изпил цялото вино. Така, първият човек изгубил виното.

    Тази басня ни казва, че каквото и да правим, трябва да имаме ясна идея и цел и твърдо да вървим след тях, а като я постигнем, не трябва да ни се замайва главата, за да не ни сполети загуба.