Много-много отдавна, в небето изгрявали общо 10 слънца. Жарките  им лъчи се сипели безжалостно на земята, изгорили всички посеви и растителност,  а хората се задъхвали от горещината, припадали и заспивали непробуден сън. Заради жестоката жега, от дълбоките гори и пресъхнали реки излезли разни чудовища и духове, които нападали хората.

    Страданията на хората трогнали Небесния император и той заповядал на стрелеца Хоу И да слезе сред обикновените хора и да ги избави от тази беда. Хоу Й взел подарения му от Небесния император червен лък, колчан с бели стрели и заедно с красивата си съпруга Чанъ слезли при хората.

    Долу, Хоу И първо се опитал да убеди слънцата да излизат едно по едно, което ще е достатъчно да дари топлина на земята, светлина на хората, а в същото време няма да е толкова горещо. Но слънцата не се съгласили. Хоу И се ядосал, свалил от рамото си червения лък, взел бяла стрела и се прицелил във високомерните слънца. Не след дълго, девет от тях били пронизани, а едно оставено живо. Така хората могли да заживеят и работят отново спокойно и затова били много благодарни на Хоу И за помощта му.

    Успехът на Хоу И събудил завистта у други богове и те започнали да говорят на Небесния император клевети по негов адрес, докато Небесният император изгубил доверие в него. Небесният император накрая решил да прокуди Хоу И и жена му Чанъ в света на хората, без да им позволява да се върнат на небето. Двамата заживели на земята, като за да се препитават, Хоу И се занимавал с лов. Техният живот бил прост и тежък.

    С времето, Хоу И започнал да се притеснява, че е донесъл много мъки на съпругата си. Той чул, че в планината Кунлун, където живее Западната владетелка, има вълшебен еликсир; който изпиел този елексир, се качвал на небето. Затова той потеглил на дълъг и тежък път през реки и планини да ходи да измоли от владетелката този елексир. За нещастие, този елексир бил достатъчен само за един човек. Хоу И не искал да изостави красивата си жена и сам да се качи на небето, нито пък да я  остави тя да се качи, а той сам да остане сред хората. Затова, като се върнал, скрил елексира на тайно място.

    Но Чанъ не била свикнала на такъв живот и един ден, когато Хоу И не бил вкъщи, тя намерила елексира и го изпила. В същия момент, тя почувствала, че става много лека и литва към небето, но накрая стигнала до Луната и заживяла в двореца Гуанхан. Когато Хоу И видял, че съпругата му сама се издига към небето, бил много огорчен, но в никакъв случай не искал да стреля по нея, за да не я нарани и само се сбогувал с нея.

    Хоу И останал сам и продължил да се занимава с лов, както и започнал да обучава други. Един от неговите ученици се казвал Фън Мън, който много бързо напредвал в ученето и не след дълго придобил много високи умения. Но той си мислел, че докато Хоу И е жив, той няма как да стане най-добрия стрелец в Поднебесната, затова един ден се възползвал, че учителят му е пиян и го пронизал.

    Що се отнася до Чанъ, която отишла на Луната, там имало само един малък заек, който правел лекарства и един стар дървосекач. Тя си мислела за хубавото време, което прекарала със съпруга си и топлината в света на хората. Това още повече засилвало чувството и за самота и студ, затова тя по цял ден само седяла натъжено в лунния дворец.