中国国际广播电台
Според
легендите, в много-много
стари времена, небето и
земята били едно цяло и
цялата вселена била като
едно яйце, в което всичко
било хаос и тъмнина, без
посоки. Но в това яйце се
зародил един велик герой,
който впоследствие разделил
небето от земята. Пангу
прекарал цели 18 000 години
в яйцето и най-накрая се
събудил от дълбокия си сън.
Той отворил двете си очи, но
видял само тъмнина, усетил
голяма горещина и задуха.
Той решил да се изправи, но
черупката на яйцето държала
така здраво тялото му, че
даже не могъл да си протегне
ръцете и краката. Пангу
много се разярил и сграбчил
големия чук, който се
намирал вътре, ударил със
сила и се чул само едно
мощно оглушително звънтене и
яйцето се разчупило. Лекото
и ясно нещо от него веднага
литнало навън и се
превърнало в небе, а тежкото
и мътно нещо паднало надолу
и станало на земя.
След като разделил небето
и земята, Пангу много се
зарадвал, но понеже се
страхувал, че те пак ще се
съберат заедно, с глава подпрял
небето, а с крака стъпил на
земята и на ден се променял 9
пъти. Всеки ден той пораствал с
един джан и съответно, небето и
земята се раздалечавали с един
джан. Така минали общо 18 000
години. Пангу вече се превърнал
във великан, стъпил на земята и
опиращ с глава в небето и тялото
му било дълго 90 000 ли. След
още неизвестно колко години, чак
когато небето и земята се
установили здраво на едно място
и нямало възможност те да се
съберат пак заедно, Пангу се
успокоил. Но този велик герой
вече бил на края на силите си,
не можел да се вдигне повече и
голямото му тяло паднало на
земята.
Малко реди
да умре, с цялото тяло на Пангу
се извършило претворяване.
Лявото му око се превърнало в
яркото слънце, дясното му око –
в сребърната луна. Последният му
дъх станал на вятър и облаци,
последният му глас – на
гръмотевици; косата и брадата му
– на блещукащите звезди, главата
и ръцете – на четирите посоки и
високи планини, кръвта – на реки
и езера, вените и сухожилията –
на пътища, месото и мускулите –
на плодородна земя, кожата и
малките косъмчета – на треви и
дървета, зъбите и костите – на
злато, сребро, мед, желязо и на
скъпоценни камъни, потта му – на
дъжд и роса. От тогава светът
съществува.
|