Предаването на властта от Яо на Шун

中国国际广播电台


       През дългия период на феодализма в Китай, императорският пост се предава от баща на син. Но в китайската митология, първите три императора Яо, Шун и Ю предават властта не по кръвна линия. Хората с добродетелно поведение и способности били издигани за този пост.

      Яо е първият митичен китайски император. Когато той остарял, решил да си намери заместник и затова събрал вождовете на всички племена на съвет.

      След като съобщил за решението си, човек на име Фан Чи рекъл:”Твоят син Джу Дан е просветен човек и е най-подходящ за твой наследник.” Яо отвърнал строго:”Не съм съгласен, моят син не е с добродетелен характер и обича да се кара с хората.” Друг казал:” Гун Гун, дето се грижи за напояването, също е подходящ.” Яо поклатил глава и отвърнал:”Гун Гун е умел в приказките и външно изглежда много почтителен, но вътрешно е съвсем друг. Ако сложим него, няма да ми е мирно на душата.” Така, него ден съветът не решил нищо и Яо продължил да търси наследник на мястото му.

      След известно време. Яо пак свикал всички вождове на съвет. Този път, много вождове издигнали обикновения младеж Шун. Яо поклатил в съгласие глава и рекъл:”А! И аз съм слушал, че този човек е много добър. Може ли да ми разкажете по-подробно?” Те му разказали следното: бащата на Шун е глупав-преглупав човек и хората го наричат Слепия старец. Родната майка на Шун починала много рано, а мащехата му се отнасяла много лошо с него. Той имал брат от мащехата си, който се казвал Сян, надут до невъзможност и любимец на баща си. Въпреки всичко, Шун се държал много добре с баща си, мащехата си и брат си. Затова, всички смятали, че Шун е много добродетелен младеж.

      Като изслушал разказа за Шун, Яо решил първо да изпита младежа. Той омъжил двете си дъщери Ъхуан и Нюин за Шун и му построил хамбар за зърно, както и му дал много добитък. Мащехата и брат му, като видели това, сърцата им се изпълнили със завист. Заедно с баща му, те решили да му сторят зло.

      Веднъж, бащата извикал Шун да поправи покрива на хамбара. Шун се качил по стълба на покрива и тогава баща му запалил огън отдолу, с намерението да изгори Шун. Като видял от покрива огъня, Шун искал да слезе по стълбата, но тя вече не била там. За късмет, Шун носел със себе си две бамбукови шапки да се пази от слънцето. във всяка ръка той сложил по шапка, размахал ги като крила и така скочил долу. Шапките се понесли по вятъра и Шун се приземил леко на земята, без да се рани.

      Бащата и братът на Шун въобще не се зарадвали на това и го извикали да копае кладенец. Когато Шун слязъл в кладенеца, бащата и братът хвърлили вътре голям камък и запушили отвора на кладенеца, като решили да погребат Шун жив вътре. Те не очаквали, че Шун, като слязъл на дъното на кладенеца, изкопал дупка до повърхността и се върнал жив и здрав в къщи.

      Сян не знаел, че Шун вече се спасил и доволен се върнал в дома си и казал на баща си:”Този път брат ми със сигурност ще умре и аз измислих този хубав план. Сега може да си поделим богатството на брат ми.” Като свършил да говори, се запътил към дома на Шун. Той се втрещил като видял Шун да седи и свири на цин. Той се удивил много вътрешно, но изрекъл:”Ах, толкова ми липсваше!”

      Шун се направил, че не знае нищо и казал:”Ти дойде тъкмо навреме, имам много работа и имам нужда от помощта ти.” След това, Шун продължил да се отнася по старому към баща си и брат си, а те двамата не посмели да му сторят друго зло.

      След време, Яо подложил Шун и на много други изпитания и се уверил, че Шун е много добродетелен и способен човек и решил да му предаде императорския пост. Този вид предаване на властта, в Китай се нарича “Шанжан” (‘отстъпване на престола на друг’).

      След като приел поста, Шун продължил да се труди като обикновените хора и спечелил доверието на всички. След няколко години, Яо починал и Шун мислел да предаде поста на сина на Яо – Джу Дан, но никой не се съгласил. Когато Шун остарял, по същия начин той избрал добродетелния, надарен и добре подготвен Ю за свой наследник.

      Хората вярват, че през епохата на Яо, Шун и Ю, в Поднебесната е нямало борба за власт и облаги, императорът и обикновените хора живеели един и същ хубав и прост живот.