“Дзангар” се образува между XV и XVІІ в., в района, обитаван от ойрати - монголци. Ойрати е името на едно древно монголско племе (познато и като калмици – б.пр.) и означава “Гориста местност”. То е населявало главно района на планина Арцин в Синдзян.

    Главният герой на епоса, Дзангар, когато е на 2 г., жестокият и свиреп Мангна-хан завладява родните му места и убива родителите му. Така детето остава сираче. За да отмъсти за родителите си, на 3 г. започва да броди по света и да воюва със злите сили. На 7 г. името му се разнася навсякъде и сановниците на района Бумба го молят да им стане хан. Но Мангна-хан не се признава за победен и непрекъснато напада това царство. Дзангар повежда 35 тигъра и 8000 юнака да защитят Бумба. Славата им се разнася из 44 царства. След тежките битки, Дзянгър най-накрая успява да основе ‘Идеалното царство”. В него хората не остаряват и са вечно млади като 25-годишни, времето е винаги хубаво и там се чува само смях и песни. Там няма зима и лято и винаги е пролет.

    В “Дзангар” пише за това царство, че “няма зима и силни студове, през цялата година е прекрасна пролет; няма болка и смърт, хората са вечно младо; няма недостатък и бедност, всички са задоволени и щастливи; няма сираци и вдовици, всичко е процъфтяващо и развиващо се; няма смутове и страх, всички са радостни и спокойни; планините изобилстват с дивеч, степите са пълни с добитък; духа лек приятен вятър и ситен дъжд напоява полетата.”

    Епическото произведение “Дзангар” пресъздава много сполучливи образи. Например, при описанието на Дзангар непрекъснато се повтарят рефрени за тежкото му детство и трудните битки, а той самият е мъдър, умен, велик, способен, обичан от хората, неуморно борещ се за делото на Бумба, герой; при описанието на другия велик герой Хонгор, с голям патос се съобщава, че той носи “99-те добродетели на монголците” и въплъщава всички хубави качества на смелите от степта. Той съчувства на народа най-искрено, но е безмилостен към враговете, смел е като орел и има огромна воля за битки; за благото на Бумба, той е съгласен да се пожертва целия, от което се вижда неуморния, решителния и смел характер на монголците.

    При описанието на пейзажи, с най-силни чувства е описана величествената планина Арцин, която е източник на богатство за древното племе Уейлатъ.  Тя въплъщава и особеностите на характера на монголците, както и стремежа им за красота. Откъм изразни средства, се чувства яркия народен език. Както и други епоси, най-голямо значение има богатия език. Тук се използва богатата и красива устна реч на Уейлатъ, в която се преплитат древни монголски песни, хвалебствия, пожелания, пословици и поговорки, както и много метафори, олицетворения, хиперболи, например, при описанието на сватосването на хан Дзянгър, с непрекъснато повторение се казва “той отказа 49 невести и най-накрая се ожени за 16-годишната принцеса Агайшабудъла”.

    “Дзангар” е един от върховете в древната монголска литература и има огромно влияние върху следващите поколения. В наши дни, той е под защитата на китайското правителство.