Този епос най-вероятно се създава около 300-200 г.пр.н.е. до VІ в.н.е. През този дълъг период, историята се предава устно и непрекъснато се допълва и обогатява откъм сюжет и език. В началото на ХІІ в. “Крал Гесар” вече достига етап на съзряване и съвършенство и се разпространява из райони, населени с Тибетци.

    В“Крал Гесар” се разказва следната история: преди много-много време, на хората се изпращат бедствия, навсякъде се напълва със зли духове и чудовища, които тормозят народа. За да помогне на обикновените хора, милостивата и състрадателна будисатва Гуанин измолва от Буда да изпрати сина на небесно божество да слезе на земята и да се пребори със злите сили. Върховното божество Индира слиза в Тибет и прави владетеля с черна коса – Гесар.

    За да може Гесар да е способен да изпълни божествената мисия да се изправи пред духовете и чудовищата, да спасява слабите и подтиска силните, да направи народа си щастлив, авторите на епоса го надаряват с необикновени способности и особен характер, като го превръщат в половин човек, половин божество, герой, въплътил в себе си божество, дракон и Ниен (тибетско божество). Той много пъти се изправя пред огромни опасности, но със собствени сили и помощта на божествата, не само че не пострадва, но и убива много заплашващи живота на хората чудовища и духове. Веднага след раждането си, Гесар започва да помага на хората; когато е на 5 години той живее с майка си покрай Жълтата река; на 12 г. той спечелва първо място в племенните състезания с коне и става владетел.

   От тогава, той започва да раздава правосъдие, като ходи из цялата страна. Когато побеждава злите духове, той чувства, че дългът му е изпълнен и заедно с майка си се връщат на небето и това е края на огромния по размах епос “Крал Гесар”. Според последните данни, това произведение обединява 120 глави и над 1 млн. стиха, над 20 млн. йероглифа. Това е най-дългия епос в света, по-дълъг от петте велики епоса, взети заедно. Тези епоси са древно вавилонския “Гилгамеш”, древногръцките “Илиада” и “Одисея”, индийските “Рамаяна” и “Махабхарата”.

    Голяма част от съдържанието на “Крал Гесар” е взето от народните песни, легендите и приказките. Героите вътре наброяват огромно число. Всички те, независимо положителния герой или отрицателния тиранин, мъже или жени, старци или младежи, са представени много живо и ярко. В стилово отношение, то е побрало неизброимо количество тибетски народни поговорки, както и метафори, рефрени и други особености на народното творчество. Например, в главата “Битката при Хуолин” при описанието на момичето се казва: Красивото момиче живее в царство Лин, ако стъпи една крачка напред, цената и е табун от сто коне, ако стъпи една крачка назад, цената и е сто дебели овци; през зимата, тя сгрява повече от слънцето,а през лятото е по-прохладна от луната; тя цялата ухае прекрасно.”

    “Крал Гесар” е безценно културно наследство. Неговото подреждане, превод и издания са под вниманието на китайското правителство. През 2002 г. Китай организира огромно по мащаби мероприятие за отбелязване 1000-годишнината на това произведение. В наши дни, в над 10 университета и организации много учени се занимават със изследването на този епос.