Авторът на романа У Чънън е родом от Хуайан  в провинция Джъдзян. От малък той се отличава с жив вроден ум, широки интереси и занимания и многостранен талант. Той е много добър в рисуването, калиграфията, обича да пише стихове и мелодии. Той е много умел и в шаха и колекционира известни калиграфски и художествени произведения. Още като млад той се прочува в родните си места с таланта си. Въпреки надареността си, той не успява да напредне много на държавните изпити и заживява в изключително големи лишения. Тези трудности го карат да осъзнае много ясно израждането на феодалната система за назначаване на длъжност, което посява в душата му семето на непримиреността и противопоставянето.

    В едно стихотворение У Чънън изразява своята позиция, като смята, че причината за уродливостта на обществената му действителност се крие в неправилния подбор на управляващите, като се избират все лоши хора за чиновници. Той горещо желае да промени тази тъмна действителност, но тъй като няма реална власт, може само отстрани да въздиша горчиво. Той излива своето неспокойство и възмущение, както и красиви идеали в собственото си произведение “Пътешествие на Запад”. За написването на романа У Чънън се готви цял живот. Като малък, той пътешества често с баща си в района на Хуайан, из древните манастири и гъсти гори. Всеки път като стигнат до някое място, баща му разказвал свързани с тази местност чудновати истории и приказки. То от малък развива любов към интересните истории и с възрастта си, това се превръща в страст. Когато е вече на 30 години, той притежава огромна сбирки истории за чудновати неща и започва да обмисля създаването на роман. На 50 г. той написва първите глави на “Пътешествие на Запад”, след което, поради различни причини, спира да пише. Чак като остарява още повече и се сбогува с чиновническата длъжност, се връща към писането и довършва романа.

    Всички глави на “Пътешествие на Запад” са написани като истории, като всяка има собствена сюжетна линия, но в същото време не се губи връзката с останалите. В тях се разказва за различни божества и духове, като едните въплъщават доброто, а другите – лошото. У Чънън успява да създаде един прекрасен, отделен от хората, свят на божества. В този свят навсякъде присъства човешката сянка: видимият размах на действията в Небесния дворец е необикновен, но даже и в най-висшето божество Небесния император е трудно да се отдели мъдростта от глупостта, всичко е смесено в едно, което много прилича на земната империя.

    В адът условията са много тежки, чиновниците взаимно се подкрепят в тъмните си дела, властва корупцията и беззаконието. Нещастните хора попадат в мрежите на скалъпени дела, което не се различава от положението на земята; духовете и таласъмите убиват и се хранят с хора и се домогват до богатство и жени и господстват над всичко, опирайки се на магии. Те не се спират пред нищо и това е директното олицетворение на хегемонията и продажните чиновници в истинския свят. От друга страна, героят Сун Укун е смел и не приемащ беззаконието, готов да се застъпи за другите, с големи вълшебни способности, всички жестоки и страшни чудовища, духове и таласъми губят силата си под неговата “златна тояга” като или веднага умират, или се предават без съпротива. Това изразява горещото желание на У Чънън да премахне всички уродливите явления и сили в обществото.