Гуан Ханцин живее през ХІІІ в., по време на династия Юан. Той се отличава с жив и весел характер, с изтънченост и обширни познания, с големи умения в писането на поезия, свирене с флейта и цин, танцуване, китайски шах, ловуване и други изкуства. За дълъг период от време той живее в столицата Даду, като работи известно време в императорската болница. Но той не изпитва влечение към медицината, за сметка на писането на драми. По онова време е много разпространен сценичния жанр “Дзадзю”, който включва богати фолклорни истории и песни и широко отразява тогавашната действителност. Това го прави много привлекателен за чиновниците и аристократите, както и за обикновените хора. Произведенията на Гуан Ханцин не са предназначени за забавление на аристократите,а да разкажат за страданията на народа.

    По онова време, властта е разяждана от корупция и интриги, в обществото царят безредици, има явни сблъсъци между различните класи и народа, много хора пострадват поради изфабрикувани дела и, като цяло, китайският народ води тежък и  мизерен живот. Гуан Ханцин съчувства много на хората от ниските слоеве на обществото, затова напуска чиновническия пост и заживява сред тях за да може по-добре да ги опознае. Той заимства формата на Дзадзю за да изобличи интригите и несправедливостите и да прокара своите обществени идеали.

   Гуан Ханцин много добре разбира мъките на народа и овладява простонародния език, а в същото време, той преминава през много добро художествено обучение; всичко това влива живителна сила в неговите творби. По онова време, социалното положение на занимаващите се с театър е много ниско, но Гуан Ханцин има чести контакти с тях, дори сам ръководи постановки и се качва на сцената. В един от актовете на негова драма, той описва себе си като силен и честен човек, като казва:”Аз съм една добре сварена, недоварена, не сплескана, недопържена, истинска медено бобена шушулка.” Затова в неговите произведения не само се отразява обществената действителност, но и може да се усети неговия висок боен дух. Изпод неговото перо, не само се чуват стенанията на измъчените трудещи се хора, но и се предават тяхния изконен истински смел дух на съпротива. Известното “Несправедливото обвинение на Доу Ъ” е неговото най-представително произведение.

    В драмата “Несправедливото обвинение на Доу Ъ”  се разказва за трагичната история на младата Доу Ъ. Няколко стотин години по-късно, тази драма се приема все така възторжено от зрителите и заема почетно място в десятката на десетте най-велики древнокитайски драми. Тя е преведена на много езици и е позната из целия свят.