“Шъ дзин” е първия сборник с поетични творби в Китай и побира 305 стихотворения от началото на Западна Джоу (XІ в. пр.н.е.) до периода Пролети и есени (VІІ в.пр.н.е.). Той се разделя на 3 части – “Нрави на царствата”, “Придворни песни” и “Химни”. В “Нрави на царствата” са събрани общо 160 народни песни  от 15 царства; в “Придворни песни” – 105 песни “юе” от династия Джоу; в “Химни” – тържествени песни от свещени ритуали, като се говори за великите предци и мощните божества и включва жертвени песни, възхвала и други, общо 40.

      От гледна точка на формата, “Шъ дзин” използва четворна стъпка, като има и с 2,3,5,6,7 и 8 стъпки; също така много двойни рими, повтарящи се йероглифи и др., което им придава голяма жизненост и мелодичност. От гледна точка на съдържанието, “Нрави на царствата” представлява най-добрите творби от сборника. Тъй като тези стихотворения идват направо от народа, те въобще не са или много малко са обработени и в пълна степен разкриват пред нас красотата на поезията на династия Джоу. Творбите в “Нрави на царствата” отразяват истинския живот на обикновените трудещи се, например стремежът за истинска любов на младите в “На синора” и “Излизам от източната порта”; недоволството на робите към стопанина им, който не работи, а само прибира плодовете на труда  им в “Сека сандалово дърво” и “Плъхове”; войната в “Водата в Ян” и “Благородникът на поход” и др.

      Трудно е да се определят създателите на творбите от “Шъ дзин”, защото ако приемем, че той описва вътре своя живот, то авторите трябва да трудещи се, воини, както и аристократи от най-ниската до по-висока степен. Освен това, има множество творби, в които е трудно да бъде открит автора им.

      Произведенията от “Шъ дзин” са се използвали в ритуали и церемонии, а други за забавление, както и за изразяване мнението на автора им по въпроси от обществото и управлението на страната. В последствие, “Шъ дзин” става често използвано учебно помагало сред аристократите и изучаването му се превърнало в задължителен елемент от възпитанието, с което то се нарежда между  най-важните класически китайски творби. Това обучение, от своя страна, спомага за използването на по-красив език, особено на обществени места се приемало за възпитание да се цитират цели стихотворения за да изразят мисълта си по витиеват начин. В “Лун ю” на Конфуций се споменава, че “Който не учи “Шъ дзин”, не може да се изразява”, което поставя сборника на много високо място.

      Като цяло, “Шъ дзин” се приема за блестящото начало на китайската литература и е белег за ранното и развитие. Неговите теми засягат различни страни на тогавашното общество, като труд и любов, войни и раздори, насилие и съпротива, обичаи и женитба, жертвени церемонии и пиршества, включително и астрономични явления, релеф, животни, растения и др. Езикът на “Шъ дзин” е много важен материал за изследване на развитието на китайския език през този период.