По онова време, владетелите и по-силните аристократи се надпреварват да търсят талантливи хора да служат при тях и присъствието на прочути учени в двора на някой владетел става обичайно явление. Много известни учени в търсене на осъществяване на идеала им за власт, ходят из различните царства. Чю Юан се отличава от тях. Той е предан на царството си и желае с таланта си да помогне на владетеля си, да направи страната по-силна и властта по-добра. Изпълнен с тези идеи, до края на живота си Чю Юан не желае да се раздели на крачка от царство Чу. За съжаление, възгледите му за вътрешното управление и външната дипломация се противопоставят остро на тези на корумпираната аристокрация. Започват клевети срещу него и владетелят започва да се съмнява в него. Скоро, мястото на царство Чу като голяма и мощна държава започва да отслабва. През 278 г.пр.н.е. войските на царство Цин завземат царство Чу. Загиването на царството е прекалено тежко за Чю Юан и той се хвърля в реката.

      Чю Юан оставя безсмъртно наследство. Той за първи път в историята твори самостоятелно. Неговата творба “Лисао” е най-дългото романтично стихотворение, посветено на управлението, в китайската литературна история. В него той цитира много класически истории с надеждата владетелят на Чу да управлява  безкористно и справедливо държавата като митичните владетели Яо, И, Ю, както и да разбере необходимостта от търсене на външни съюзници за да може да пребори царство Цин. “Лисао” разрушава традицията за използване на поетичните форми от първия поетичен китайски сборник “Шъ дзин”, обогатява начините на изразяване и открива нови хоризонти за древнокитайската поезия. По-късно, сборниците с “Песни от царство Чу” и “Шъ дзин” се приемат за поставящи началото на реализма и романтизма в поезията

      Освен “Лисао”, много известно произведение на Чю Юан е поемата “Небесата питам”, в която се дават много ценни знания за древността. Той задава поред 172 въпроса към боговете в областта на астрономията, географията, литературата, философията и др., с което изразява смело съмненията си относно много традиционни понятия и научното търсене на истината. Освен това, той написва и “Деветте песни”, което е на основата на преработката на народни жертвени песни. В него той пресъздава образите на много божества, като главна тема е любовта между божества и обикновени хора.

      В произведенията  на Чю Юан се появяват множество странни образи. Например, той използва тревите и дърветата като олицетворение на човешкия характер. Той пресъздава образите и на много богини, които изразяват неговата извисеност, чистота и чувственост. Затова, когато четем неговите произведения, не само можем да усетим красотата на езика и уникалните образи, но и да разберем неговия благороден характер и любов към родината. Това го прави най-обичания китайски класически поет и до сега.