Неговият прадядо Тао Кан е бил началник на провинция при двора на Източна Дзин, като и той и баща му били чиновници. Когато Тао Юанмин е на 8 г., баща му почива и положението в семейството с всеки изминал ден е все по-лошо. На млади години, Тао Юанмин също желае да стане чиновник и да изиграе някаква роля в управлението на страната.

      Но Източна Дзин е време на смут и раздори, непрекъснато се водят вътрешни борби, властта е корумпирана. Тао Юанмин, който се отличава с честност и прямота, на 29 г. става за първи път чиновник, но не за дълго. За него е трудно да издържи корумпираността и интригите на чиновниците и се връща в къщи. По-късно, под натиска на живота, той става още няколко пъти чиновник, но рано или късно напуска.

      В последствие, той все повече и повече обеднява и се прехранва със земеделие. Но така не може да изхрани цялото си семейство и на 41 г. пак е назначен за чиновник в околия Пъндзъ. Но тъй като стремежът към титли и почести му е чужд и не желае да търси покровителството на влиятелни хора, само след 80 дена служба си подава оставка. От тогава, той завинаги се сбогува с държавната служба и се прехранва от собствената си реколта.

      Неговият живот в полята и дворовете е изключително прост и труден. Когато той е на 44 г., в дома му избухва пожар и животът му става още по-тежък, което той изразява със стихотворението “През лятото съм постоянно гладен, през зимните нощи нямам одеяло да се покрия.” Но в същото време, той поддържа бодър дух и именно в този период той създава най-много произведения в направлението “полета и дворове”. Изпод негова четка за първи път се претворяват живота на село и пейзажа на полетата и дворовете, като той успява да предаде в най-висока степен простота и красотата на този живот. Това се превръща в убежище от трудностите на реалния свят за него.

      В късните си години той живее много бедно, изложен на студ и мраз. Понякога, той даже е принуден да моли за храна, но и в най-трудните си моменти той отказва категорично да стане пак чиновник и да се върне към властта. Именно тогава той написва известното си произведение “Изворът на цъфналите праскови”, в което представя общество без теглото на управители. В него се описва рибар, който се загубва и влиза в този извор, където открива село. Прародителите на местните жители се скрили там за да избягат от войните. От тогава никой не се върнал към външния свят. Те не знаели нищо за това, което се случвало навън, били наивни и простосърдечни, работливи и прекарващи безгрижни дни. “Изворът на цъфналите праскови” е една красива метафора, която в този раздорен период олицетворява желанието на обикновения народ за мирен живот.

      Тао Юанмин оставя над 100 стихотворения и над 10 произведения в проза, но той оказва изключително голямо влияние в китайската литература. По негово време, в литературата се обръща много голямо значение на формата, хората се стремят да намират по-красиви думи. Тао Юанмин пък се обръща към съвсем новата тема на полетата и дворовете. Той следва древния стил, отличаващ се с простота. Езикът му е прост, ясен и гладък. Стихотворенията му може да се сравнят с крайпътен камък, който показва най-високото равнище, което могат да достигнат древните стихотворения.