Развитието на Танската поезия можем да разделим условно на ранен период, разцвет, среден и късен период.

    През ранна Тан (618-712 г.) т.нар.“четиримата гениални поети” Уан Буо, Ян Дзион, Лу Джаолин, Луо Бинуан постепенно съставят новите поетични рими и образуват ритмичните стъпки на китайските стихотворения, с което дават собствен облик на Танската поезия. Благодарение на тях, поетичните теми излизат от императорския двор и се насочват към обществото, а стилът се променя от нежен и блед към по-жив и ясен. Най-известният поет от ранния период на Танската поезия е Чън Дзъан. Той проповядва идеята за възвръщане на темите от обикновения живот в поезията. Неговите творби се отличават с енергичност и простота и те прокарват пътя на развитие за Танската поезия.

    Периодът от 712 до 762 г. е разцвета на Танската поезия. През него се създават най-много творби и има най-големи постижения. Темите и стиловете са разнообразни, някои възпяват природата, други – живота в покрайнините, трети – героизма, а има и поети, в чиито творби главно преобладава тежките размисли на разочарованието. Много поети творят в свободна атмосфера и заедно допринасят за названието на династията като Златен век.

    Най-известните поети от този период са Ли Бай, Ду Фу, Уан Уей, Мън Дзиежан, Гао Шъ, Цън Цан и др. Цън Цан говори главно за живота в покрайнините, Гао Шъ – за мъките на народа. “Безсмъртният поет” Ли Бай и “принцът на поетите” Ду Фу най-добре представят особеностите на Танската поезия. Техните произведения оказват много силно влияние върху следващите поколения китайски поети.

    Известни творци от средния период на Танската поезия (762-827 г.) са Бай Дзюи, Юан Джъ и Ли Джу. Бай Дзюи борави със сатиричен стил и в творбите си напада борбата за власт, войните, аристократите. Освен това, той си служи с по-прост, достъпен и въздействащ език, затова е приет от широката маса читатели.

    Ли Джу живее много кратко – само около 20 години. Неговият живот е изпълнен с трудности, тъй като не успява на изпитите. Той си служи с богати образи, нови идеи, изкусна форма и красиви думи. Творбите му съдържат романтична окраска и стремеж към красивото, както и тъжно настроение.

     Късна Тан е от 827 до 859 г., в която творят Ли Шандзи и Ду Му. В творбите на Ду Му преобладава ясен и хладен език, което е много подходящо за изразяване на възмущението и обвинението срещу властта. Ли Шандзи си служи с изкусна форма и красив език, меланхоличен стил, с които изразява трудностите по житейския му път. По повод неговото известно стихотворение “Без тема” дали описва любовта или скрито напада властта, и до днес се водят спорове.