“Безсмъртният поет” Ли Бай и

неговите стихотворения

中国国际广播电台

     Ли Бай е известен поет от династия Тан. Той се отличава със силна самоувереност, дори надменост и неординарно мислене, както и поведение без задръжки, и заедно с неговите свободни съчинения той напълно въплъщава характера и стила на интелектуалците от процъфтяващата династия Тан.

    Ли Бай (701-762 г.) е орден в днешна Гансу, но и до днес родът му и мястото на раждане са тайна. От неговите творби ние научаваме, че семейството му е било богато и той е получил добро културно възпитание. От малък той е заобиколен с купища книги. Освен да чете, той се упражнява в боравене с меч. Като става на 20 години, с цел да увеличи познанието си за света, той пътешества из различни краища. Поради богатите си знания и необичаен талант, неговите стихотворения се отличават с големи постижения в поетичното майсторство. Въпреки че по това време книгопечатането и транспортът не са развити, чрез взаимните контакти на образованите хора, още приживе той си спечелва известност.

    За древните студенти научаването на нови знания и успеха в кариерата били главен стремеж. Младият Ли Бай също възлага големи надежди да успее в живота и затова идва в столицата Чанан. Поради репутацията си и препоръките на много известни хора, Ли Бай основава поетичния кръг Ханлин към императорския двор през 742 г. Това е най-хубавото време през живота му.

    Ли Бай е много недоволен от корумпирания дух на чиновниците по това време и се надява да бъде назначен на длъжност от императора за да може да разкрие управленческия си талант. Но тогавашният император го приема само за много надарен поет. Освен това, започват клевети по негов адрес, което поражда недоверието на императора към него. Изпълнен с разочарование от имперския двор, Ли Бай напуска столицата Чанан и пак заживява скитнически волен живот.

    По-голяма част от живота си Ли Бай прекарва в пътешествия, по време на които написва много творби, описващи природни пейзажи. В тях той използва преувеличения и живи метафори за да подсили ефекта. Измежду тях е “Лети цели 3000 чъ и се спуска стремително като Млечния път през деветте небеса” (“Гледам водопада в планината Лушан”) и др.

    До наши дни от Ли Бай са запазени около 900 стихотворения и над 60 произведения в проза, в който се използват уникални образи и абстракции и които са наситени с величествен дух. Те оказват голямо влияние на следващите поколения. След смъртта му той е наречен “Безсмъртният поет”.