Ду Фу е роден през 712 г. и е внук на известния поет Ду Шънйен. Ду Фу от малък се отличава с голям ум и се учи старателно, като домашното обучение му дава много широки и задълбочени знания. Още от седемгодишен той вече може да пише стихове, а като пораства голям се отличава с добри умения и в калиграфията, музиката, язденето и боравенето с меч. Като младеж той притежава множество таланти и е изпълнен с големи стремежи. На 19 г. започва да пътешества из Поднебесната и води романтичен живот на кон и свободен живот. Това време е разцвета на Танската империя. Ду Фу посещава много кътчета на империята, от което научава много неща и написва хилядолетната сентенция “Ах, да мога да стана най-високия връх на света и да гледам всички останали под мен”.

    Като много други литератори, Ду Фу желае да се придвижи напред в обществената служба и участва непрекъснато в държавните изпити за чиновници, но никога не успява. През по-зрелите си години той води изпълнен с лишения живот в имперската столица Чанан и лично наблюдава гледката на охолния живот на аристократите и чиновниците и изложените на глад и студ бедняци, които умират по улиците. Това го подтиква да напише стиха “От големите порти се носи аромат на вино и месо, а по пътищата има трупове на замръзнали хора.” Разочарованието от неуспеха му в кариерата и тежкия му живот му разкриват корупмираността на управителите и мъките на народа, в резултат на което той се превръща в оплакващ страната и народа поет.

   През 755 г., 43-годишният Ду Фу най-накрая се сдобива с чиновническо място, но само след месец от назначаването му, започват безредици в Танския двор, който довеждат до непрестанни войни. През този период, Ду Фу пак остава на улицата и води тежък живот, което го води до още по-големи прозрения за действителността. Той написва известните стихотворения “Сватба”, “До старост”, “Без дом” и др., в които изразява дълбокото си съчувствие към народа и отвращението от войната.

   През 759 г. Ду Фу окончателно се разочарова от властта и си подава оставка. В това време, обстановката в Чанан е много тежка, а самият той стига до дъното в материално отношение и заедно с други хора отива в град Чънду, в югозападен Китай. Там, се приютява при приятели за 4 години.  Той написва стихотворението “Есенният вятър повреди покрива на сламената ми колиба”, в което описва безизходицата на цялото семейство и изхождайки от собствения си опит, изразява желание  един ден всички бедни и студуващи хора в Поднебесната да получат избавление от мъките си, даже ако за това е нужно той да бъде пожертван. Творбата се отличава с много силно и истинско чувство, което представя благородството на поета.

    През 770 г., на 59-годишна възраст скитащият се Ду Фу почива поради бедност и болест. Той оставя на света 1400 стихотворения, които отразяват периода на войни в династия Тан, както и 20 години от живота му, с което можем да ги отнесем в сферата на историческите творби. Той пише в различни поетични форми, с множество поетични образи, като съчетава чувствата си със записки за живота си и мисли. Съдържанието им е богато и дълбоко, чувствата са истински и меланхолични, в художествено отношение представят най-добрите постижения на класическата поезия, като същевременно има нововъведения и развитие. По отношение на формата и съдържанието разширява много сферата на поезията, което оказва голямо влияние на следващите поколения