Су Шъ се отличава с блестящи заложби и напада директно злоупотребяващите с властта, което го превръща в изкупителна жертва в дворцовите борби. Цялата втора половина от живота си той прекарва в немилост. От 43-годишната му възраст, той е изпращан да работи в различни места, като всеки път тези места са все по-отдалечени и условията са все по-лоши. Но в тежкия му и опасен житейски път, Су Шъ се запознава отблизо с трите основни учения в Китай – конфуцианство, будизъм и даоизъм, които спомагат за разширяване на кръгозора му и вникване още по-добре в проблемите, както и му дават начин за премахване на болката и трудностите на живота; в същото време, конфуцианските идеи го подтикват да продължи търсенето на идеалите и красивите неща в човешкия живот. Това дава на Су Шъ сили да опази своите идеи и морален облик, както и да противостои на жестоките външни удари.

      Су Шъ се отнася с всички като с равни. Той се отличава с жив и изтънчен характер, не склонен към разваляне. С това той спечелва уважението на много видни културни деятели от късен феодален Китай, като “примерът на Дун Пуо” просъществува цели 800 години.

      Су Шъ е изключително надарен, като оставя забележителни произведения в поезия и проза. Стиховете му се отличават с широко и разнообразно съдържание, с нови и абстрактни метафори, с висока степен на абстрактност на езика. В един от поетичните жанрове “цъ” той разбива идеята, че цъ се пишат само за любов и чувства, и ги използва за теми от обществото и човешкия живот. Су Шъ има и много голям талант в прозата, като описваните чувства и настроения са без никакви задръжки, с което се нарежда с най-големи постижения измежду осемте най-известни древни литератори от епохата на Тан и Сун. Въпреки че условията му на живот са много тежки, множество интелектуалци от Поднебесната имитират неговия стил, даже се появява поговорката “когато той твори, яде треви и корени”.