Тайван е неделима част от Китай. От географска гледна точка в далечната древност Тайван и континенталната му част са били свързани заедно. После поради движението на земните пластове, част от земната маса се свлича и така възниква проток, а Тайван става остров. Изкопаемите в различни места на Тайван каменни съдове, черни и цветни керамики доказват, че предисторическата култура на Тайван и на континенталната част на Китай е от същия произход.

    Според исторически данни, през 230 година от нашата ера кралят на кралството У Сунчюан изпратил 10 хилядна морска войска, начело с генерал-лейтенант Уейуен и Джугъджи в Тайван, което е начало на експанзията в Тайван на китайски жители от континенталната част на Китай, донасяйки прогресивната култура и знания.

    До династия Суей, края на 6-и век и началото на 7-ми век  от нашата ера, императорът Суейя три пъти изпраща хора в Тайван да изучават традициите и обичаите и да посетят местните жители.  600 години след това, т.е. от династия Танг до династия Сун, за да  избегнат войната, жителите на Чуанджоу, Джанджоу, провинция Фуджиан се преселват в Пънху и Тайван. През 1335 година династия Юан официално установява специална длъжност “Сиунджианси” в Пънху за управление на Пънху и Тайван. Това също е началото на създаването на специалната власт на Китай в Тайван.

    След династия Мин, непрекъснато се провеждат контакти между жителите на двата бряга. По време на посещението си в различните страни в Южно Море, Джънхъ води  голям флот и спира в Тайван и донася художествени и селски стоки на местните жители. През 1628 година заради сушата, Джън Джилон от провинция Фуджиан води няколко хиляди пострадали жители в Тайван, установяват се там и с това започнаха мащабната експанзия на Тайван.