По пътя на коприната, постиженията на древната китайска цивилизация се разпространяват в другите страни. Тоз път е мост между китайската и западната цивилизация и икономика.

    Пътят на коприната по суша започва от град Чанан /сегашен град Сиан/, и завършва в Рим. Южният участък на пътя е от Дунхуан, пресича планините Кунлун и Арабския полуостров, и стига до Римската империя. Северният участък също започва от Дунхуан, пресича Централна Азия, и на югозапад се съчетава с южния участък. Тези два участъка са наречени общо „Сухоземния път на коприната”.

    Малко хора знаят за другите два пътя на коприната. Единният от тях започва от сегашната провинция Сьчуан, пресича реките Иловати и Инд и завършва на Иранските възвишения. Този копринен път е прокаран по-рано от сухоземния път на коприната. През 1986 година, китайските археолози откриха в провинция Сьчуан историческо находище „Сансин”, датирано от преди 3000 години. В него са открити антики, които показват културните връзки между Китай, Гърция и страните от Западна Азия. Сред антиките са 142 сантиметров златен бастун, 4 метрово „Божествено дърво”, и бронзови статуи. Експертите считат, че тези антики са внесени от други страни чрез пътя на коприната.

    Друг път на коприната започва от сегашния град Гуанджоу, преминава през малайския проток, Шри Ланка и Индия, и завършва в Африка. Този път на коприната е наречен в историята морски път на коприната. Откритите в Сомалия антики показват, че този път на коприната е функционарал през династия Сун.

    Морският път на коприната свързвал Китай с другите древни цивилизации в света и е съдействал за общото им развитие. Той е наречен в историята „Път за връзките между източната и западната цивилизация”. В древни времена, италианският пътешественик Марко Поло пътува до Китай по морския път на коприната.