През 960-та година на новата ера, Джао Куанйн извършва военен преврат, известен в историята като „Ченчиао”, и основава династия Сун. Той сложи край на безредиците през последните години на династия Танг. Династия Сун съществува до 319 година, и е унищожена от династия Юан през 1279 година. Династия Сун се дели на Северен Сун и Южен Сун.

    Едновременно със Северен Сун, националността Чидан създава династия Ляо в северната част на Китай, националността Дансиан основава царство Сисиа в източен Китай, а националността Дженню - царство Джин през 1115 година. През 1125 година Джин унищожава Ляо, през 1127 година напада столицата на Сун – Кайфън и унищожава Северен Сун. Императорът на Сун Гаозун избягва в Южен Китай, където основава Южен Сун.

    Северен Сун постигна голямо развитие занаятите, обществото и културата, както и във външна търговия. Политиката на Фан Джонгян и Ван Анши за реформа не може да подсигури дългосрочен просперитет на Сун, но разрешава много обществени проблеми. Бунтовете на селяните, ръководени от Фанг Ла и Сунджиан, са причинени от упадъчните явления в тогавашното общество.

    По време на династия Сун, постиженията в развитието на науката и техниката са големи. Компасът, барутът и книгопечатането – три от четирите най-велики изобретения на древен Китай, се развиват и са внедрени в широка употреба. Подобрената от Би Шънг полиграфия започва да се внедрява 400 години по-рано от подобна технология в Европа.

    Неоконфуцианството в този период се разпространява в цялата империя, даоизмът, будизмът и други видове вероизповедания също се популяризират. Историкът О Янсю написва „Нова история на Тан”, и дава голям принос за съхраняване на историята на династия Тан. 

    А „Хронологическа история” на Сь Магуанг е изключително важна в историята на Китай. Най-известните прозаици от този период са О Янсю, Суши и други, поетите са Ян Шу, Лю Йонг, Джоу Банян, Ли Чинджао Син Чиджи и други. Рисунката на Джанг Дзьдуан „Чинмингшангхъ” е велико произведение в историята на изобразителното изкуство на Китай.