През 581 година новата ера, Янджиан основа династия Суй, а последният император на династията е Ян Гуан, обесен през 618 година. 37-годишната история за династия Суй е доста кратка. В този период приносът на императора Суй Вен е най-голям: той създава административното деление на провинция, въвежда нови закони, наказанията на нарушителите на законите вече не са толкова строги, както в предишните династии, чиновниците се подбират чрез изпит, и така нататък. А по време на император Суй Ян, е прокаран Големия канал. Той не оставя за историята нищо друго, освен, че провежда строга данъчна политика.

    Династия Тан е основана през 681 и съществува до 907 година. През първата половина на династията, обществото е стабилно и икономиката се развива, но през втората половина – настъпва упадък. Основателят на династията Тан е Танг Гаозу, а неговият син Ли Шьмин успява да обедини държавата след 10-годишни усилия.

    Благодарение на Ли Шьмин, династия Тан е най-просперираща династия във феодалното общество на Китай. По време на император Шюанзун, Китай е мощна държава, но в края на неговото управление, избухва бунтът „Анши”, и от тогава династията върви към упадък.

    По време на династиите Суй и Тан, се усъвършенства управлението на провинциите, за подбиране на чиновници чрез изпит и за данъчния механизъм, който оказва влияние и на следващите династии. Империята Танг провежда политика за отваряне на вратите към външния свят, затова икономическите и културните връзки между Китай и други страни зачестяват.

    Стиховете от династията се четат и в съвременен Китай. Поетите от тази епоха са Чен Дзьанг, Ли Бай, Ду Фу, Бай Джюи, Юанчен, Ли Шангйн, Ду Му, Хан Ю, Лю Дзонгюан и други. Калиграфията на Ян Дженчин, рисунките на Яен Либен, У Даозь, Ван Вей и други, както и статуите в пещери и музика от династия Танг са разпространени и днес в Китай. Барутът и книгопечатането, две от четирите най-големи изобретения на древен Китай, се появяват в тази династия.

    В последните години на династия Тан, политическите безредици водят до селски бунтове, което ускорява края на династията.