След Сиа и Шан, в Китай царства династията Чунчю. Династията е основана през 1027 година преди новата ера и е унишожена от Чин през 256 година преди новата ера. По географско положение на столиците, династията Джоу се дели на Западно Джоу и Източно Джоу.

    Западно Джоу започва от 1027 година преди новата ера и завършва през 771 година преди новата ера. Първият цар на Джоу е Джоу Ууанг, който унищожава династията Шан и основава свое царство. След Джоу Ууанг, неговият син – Джоу Чънгуанг завладява държавата. Но той е малък, затова неговият чичо Джоу Гонг управлява вместо него. Джоу Гонг успява да стабилизира властта си и да примири бунтовниците. Под ръководството на Джоу Гонг са предприети и редица мерки за заздравяване на държавното могъщество.

    Династия Чунчю е на власт от 770 година до 476 година преди новата ера. Тогава в резултат на развитието на икономиката и увеличаването на населението, големите царства започват да се борят за хегемония, и в обществото настъпват големи промени. В селското стопанство вече се използуват железни оръдия и бикове, и се развива иригацията, в резултат на което зърнодобивът се увеличава.

    Първият велик философ и педагог в историята на Китай Кон Фуций живее в периода на династията Чунчю. На основата на предишната култура и идеи, Кон Фуций създава своя теория по етичните и политическите въпроси. С тази теория той стана основател на конфуцианството.

    От 403 година до 221 година преди новата ера се счита за период на Джангуо. В този период в Китай различните царства се борят за територия. Не е очертана ясна границата между Чунчю и Джангуо. През 403 година преди новата ера, три царства Джао, Хан и Вей се превръщат в най-могъщите царства в Китай, и от тогава до реализиране на единството на държавата през 221 година от Чин Шьхуан, се счита за периода на Джангуо.

    В този период малките царства са анексирани от големите, остават само царствата Чин, Чу, Яен, Хан, Джао, Вей и Чи. Тогава в царствата се провеждат реформи, реформата в царството Чин е най-успешна.

    Въпреки непрестанните войни по време на Джангуо, в обществото се появяват и групо на интелигенти, които са усвоили философски знания. Представителите на тогавашната философия са конфуцианство на Кон Фуци и Мънци, даоизма на Лаоци, Джуангци и Лиеци, и така нататък. Тези философски групировки доприсасят за развитието на тогавашната политика и икономика, идеите им и до ден днешен се разпространяват в Китай и в света.

    През 230 година преди новата ера, Инг Джънг царят на Чин започва война за обединение на държавата. В продължение на 9 години Чин унищожава другите 6 царства и обединява държавата, което представлява завършек на 600 годишното разцепление на държавата.