Тибетската медицина е важна част от традиционната китайска медицина. Тя представлява народната медицина, развивана в дълъг исторически период от Тибетската националност, и се разпространява главно в районите, обитавани от тибетци – Тибет, Цинхай, Съчуан, Гансу, както и в Южна Азия, в страни като Индия, Непал и др.

      Тибетската медицина се заражда в Тибетското плато и отличителните и черти се обуславят от народностния, обществения и природен фактори. Тибетското плато се намира в зоната с алпийски климат, с неудобни връзки с останалата част от света, затова тибетската медицина е съхранила много добре особеностите си. Например, животинският и растителен свят на Тибетското плато е сравнително беден и лекарствата, които се използват, се събират главно в райони с ниско съдържание на кислород във въздуха и се отличават със студоустойчивост.

      В Тибет, поради разпространението на будизма във всички слоеве на обществото, възгледите му играят голяма роля в духовно отношение, което определя, че тибетската медицина се отличава и със силен религиозен характер.

         Основна теория на тибетската медицина

     През дългия период на пораждане, развитие и медицинска практика, тибетската медицина е образувала собствена теоретична основа.

                    Теория на трите елемента

      Според теорията на тибетската медицина, в човешкото тяло съществуват три основни елемента – “дракон”, “чъба”, “отглеждане на корени”; седем главни материални основи – хранене, кръв, плът, мазнини, кости, костен мозък, есенция; три вида секрети – урина, фекалии, пот. Трите основни елемента се съчетават със седемте главни материи и трите вида секрети. При обичайни биологични условия, тези 3 компонента взаимно съществуват и се регулират, като поддържат взаимно равновесие и хармония. Но ако само един от тези елементи, поради даден фактор, се увеличи или намалее, може да се появят заболявания на дракона, чъба и корените. При лечението им трябва да се подходи чрез регулиране до възстановяване на равновесието помежду им.

      Сред тях, “драконът” е двигателната сила, която поддържа жизнените дейности, с което е много сходен с вятъра или ци от китайската медицина, но е много по-широк като понятие; “чъба” на китайски означава жлъчка или огън и съответства на понятието “огън” в китайската медицина, като основната му функция е да произвежда енергия, да поддържа телесната температура, да засилва функциите на стомаха, да укрепва жлъчката и разума и др.; “отглеждането на корени” на китайски означава слюнка или вода и съответства на понятията пот и слюнка в китайската медицина, но е много по-широко като понятие и е тясно свързано с всички вътрешни течности като пот, сперма и др.

      По отношение на механизма на заболяванията, тибетската медицина смята, че всичко опира до проблеми и нарушаване на равновесието между “дракона”, “чъба” и “корените”, което засяга общата жизненост и застрашава здравето. Затова, целта на лечението е регулиране на намалелия или нараснал елемент от трите основни елемента, за да се възстанови равновесието помежду им.

           Анатомия и физиология на човешкото тяло

      Тибетската медицина има много добро познание по отношение на човешката анатомия и физиология, което е обусловено от народните обичаи и навици. Тя също смята, че в човешкото тяло има пет органа и шест “фу”. Петте органа са сърце, черен дроб, далак, бял дроб и бъбреци, а шестте “фу” – черва, дебело черво, стомах, пикочен мехур, жлъчка, трите “загряващи” органа. Древната тибетска медицина използвала метафори на явления за да опише физиологичните функции на всеки орган, например: сърце – владетел, който седи на скъпоценен трон, а в човешкото тяло е по средата между мозъка и органите; бял дроб – висш сановник и наследник, заобиколен от васали и по-дребни чиновници; черен дроб и пикочен мехур – всички заобикалящи владетеля чиновници и наложници, намиращи се под владетеля, но свързани тясно с него; бъбреци – подпорните греди на дом и без тях, тялото не може да бъде като един голям дом.

      От гореказаното може да се види, че древната тибетска медицина е имала сравнително научно познание за човешкото тяло.

       Особени методи на лечение на тибетската медицина

                          Лечение с лекарства

      При прилагане на лекарства, тибетската медицина използва “водачи” за да улесни достигането на лекарството до предназначеното място в болния организъм, например се използва бяла захар като “водач” при лекуване на обикновени болести, свързани с горещина; или пък червена захар при лекуване на болести, свързани със студ.

      Освен “водачи”, има изисквания за начина на приемане на лекарствата. Например, лекарствата с форма на топче се пият с преварена вода, като ако болестта е свързана с горещина, водата трябва да е хладка, и обратно, ако болестта е свързана със студ, то тогава се пият с гореща вода. Що се отнася до смесения тип заболявания, то тогава лекарствата се пият с вода с умерена температура.

                           Акупунктура и мокса

      За направата на мокса тибетската медицина използва листа на пелин. Сега, моксата с пелин не се прилага при болести с горещина, а за болести със студ, особено при намаляване на огъня в стомаха, лошо храносмилане, кисти, импетиго на главата и крайниците, липса на огън, проблеми с нервната система, епилепсия, слаба памет и др. Моксата се поставя според основните точки.

                   Предизвикване на повръщане

      Повръщането се предизвиква чрез специални лекарства и се използва за лечение на болести като натрупване на храна без тя да се храносмели, подуване на корема и на гърдите, съмнения за хранително отравяне, глисти, както и различни възпаления в стомаха. Забранява се да се изпозлва този метод при хора със слабо здраве, стари, бременни и деца. А ако има съмнение за хранително отравяне, но вече е минало много време от това, то пак не може да се прилага повръщане.

                      Намазване с лекарства

      Намазването с лекарства е един сравнително особен метод за лечение на тибетската медицина, защото чрез външно намазване се лекуват вътрешни болести, лесно е за прилагане и е много разпространено сред народа. Тибетската медицина смята, че намазването спомага за подхранването на организма и е подходящо за много болести, като груба кожа, кръвотечение и малокръвие, слаби нерви, преумора от работа, безсъние и др. Най-често се използва мас или олио, както и  някакви други помади.

                          Лечебни вани

      Лечебните вани са пак особен лечебен метод на тибетската медицина. Най-често се използват минерални води с богато съдържание на сяра, витриол, калций и др.

      Има два вида лечебни вани. Единият е водна баня в някой от горепосочените видове минерална вода, което се определя спрямо характера на заболяването и се използва при рани и проблеми на мускулите и костите, при горещина и др. Другият вид е комбиниране на лекарства, които се варят, слагат в марлена торбичка и се налагат на болното място.