КИТАЙСКИ ЛЕКАРСТВА

中国国际广播电台

     Китайските лекарства обхващат лекарствените препарати, които се използват от китайската медицина при предпазване, диагностициране и лечение на болести. Те се изработват главно на основата на естествени лекарствени компоненти, които се обработват по специален начин. В тях влизат растителни,животински и минерални лекарства, както и част от химическите лекасртва и биологичните продукти. Китайските лекарства са създадени преди няколко хиляди години, а самото понятие се появява сравнително късно, при навлизането на западната медицина, за да се разграничат двата вида лекарства.

 Кратка история на китайските лекарства

   Има легенда за “Шън Нун, който събрал стоте билки... и един ден преборил 70-те отрови”, която отразява, как обикновените хора в древността в процеса на преборване с естествените болести са открили лекарствените препарати и са събирали драгоценен опит. Това именно е и зараждането на китайските лекарства.

    Още през династиите Ся, Шан и Джоу (22 в.пр.н.е. – 256 г.пр.н.е.) в Китай започват да се използват алкохолни настойки и отвари от билки. “Поетичния сборник” от Западна Джоу (11 в.пр.н.е. – 771 г.пр.н.е.) най-рано в китайската история описва използването на лекарства. В най-ранния медицински трактат “Ней дзин” се споменават основни начини за преборване на болести, което се превръща в основа за китайската фармакология.

    Към момента най-ранният сборник по фармакология е “Шън Нун и билките”, от периода на Цин и Хан (221 г.пр.н.е. – 220 г.), в  който много лекари събират и обобщават фармакологичните материали от предишните периоди. В него са описани 365 вида лекарства, които и до днес се използват в клиничното лечение. Появата на този сборник отбелязва първата стъпка в създаването на китайската фармакология.

    През династия Тан (618-907 г.) икономиката е в разцвет, което насърчава развитието на китайските лекарства. Танското правителство заповядва разработването на първия в света класически трактат за билките “Тански билки”. В него са описани 850 вида лекарствени препарата, както са дадени и илюстрации. Така, китайската фармакология още повече се систематизира.

    През династия Мин (1368-1644 г.) фармакологът Ли Шъджън за 27 години работа създава огромния труд “Compendium de material medica”, като вътре са описани 1892 вида лекарствени препарата, и с това се превръща в първото в такъв обем произведение по фармакология в Китай.

    След създаването на Китайската народна република през 1949 г. започва да се развива повсеместно различни аспекти на китайската медицина като ботаника, класифициране, химия, фармакология и клинична медицина, които осигуряват медицински доказателства за употребата на определени препарати. На основата на общокитайското проучване на лекарствените препарати, през 1961 г. се издава национални и регионални “Записки на китайските лекарства”. През 1977 г. се издава “Голям речник на китайските лекарства”, в който са описани 5767 вида. В същото време се издават и много наръчници, книги и периодични издания, свързани с китайските лекарства, както и се основават и множество НИИ, преподавателски и производствени органи, свързани с китайските лекарства.

Суровини за китайските лекарства

    Територията на Китай е обширна, с разнообразен релеф и различен климат, което създава многообразие от природни условия, които пък от своя страна осигуряват благоприятни условия за растежа и отглеждането на много видове лекарствени суровини. Сега Китай вече е разработил над 8000 вида, от които най-често използваните са 600. По многообразие и количество на лекарствените суровини Китай заема първо място в света. Освен за вътрешно потребление, сега се изнасят лекарства и за 80 държави и района, където те се ползват с много добра репутация.

 Събиране и преработка на китайските лекарства

    Събирането на китайски лекарства е много важно звено от общия процес и още от древността лекарите са обръщали голямо внимание на това. В различни периоди на растежа си те съдържат нееднакво количество на определени елементи и съответно техните функции в лечението на болести са различни. Затова е много важно правилно да се подбере времето за събирането им. Обикновено, при тревните растения, когато те са вече с добре развита листна система, при започване на цъфтежа, е най-доброто време за събирането им; при цветята – когато са напъпили, но още не са се отворили; при плодовете и семената – при узряването им; при корените – в края на есента или в началото на пролетта; при кората – през пролетта и есента; при животинските препарати – според сезонността в жизнените процеси; при минералите – целогодишно.

    След събирането на лекарствата, те трябва да бъдат подложени на определена обработка, като почистване, нарязване, опушване, сушене по различен начин, варене на пара или във вода, ферментиране, покълване и др. След обработката те се доставят директно в аптеките, където от тях според рецептите се  създават препарати. Също така, е много важно и правилното им съхранение, според изискванията на дадената суровина. Някои, например, изискват да бъдат поставени на хладно и тъмно място,  с определени химически препарати за да бъдат предпазени от разваляне, овлажняване, изгубване на ценни вещества, поява на насекоми и др., което ще доведе до загуба на свойствата им. преди да влязат в употреба, лекарствата трябва да бъдат наново определени за да се осигури пълноценно използване на функциите им.

 Използване на китайските лекарства

    Китайските лекарства се използват от много време насам и са изиграли голяма роля в разцвета на китайската нация, като са запазили и до днес важно място в лечението и опазването на здравето на хората. Теорията и прилагането на практика на китайските лекарства отразява особеностите на китайската култура. Основна част от суровините на китайските лекарства са естествени, с малко странични ефекти и могат да се използват за лечение на различни болести. Чрез правилното им съчетаване с други компоненти, те могат да се прилагат при много случаи и да повишават лечебния ефект, а да намаляват страничните ефекти.

   При прилагането на китайските лекарства за основа се използва теорията на китайската медицина, като се обръща голямо внимание на конкретния ефект на даденото лекарство върху човешкия организъм. Този ефект се определя от особеностите на самото лекарство. Тези особености включват четирите ци и петте вкуса (студ, горещина, топлина, хлад и кисело, горчиво, сладко, остро, солено), увеличаване и намаляване, токсичност. За безопасната употреба на китайските лекарства трябва да се познават много добре съчетаемостта, забраните, пропорцията, начина на приемане и смесването на отделните елементи. Съчетаемостта е според изискванията на различните заболявания и според особенсотите на компонентите и трябва да се подходи избирателно към съчетаването им. забраните за по отношение на несъвместимост на компонентите, забрана при бременност или  други заболявания, несъчетаемост с определени храни. При определяне на правилната пропорция се има предвид изискването при дадения клиничен случай за дневен прием и съответно за съотношението в състава на лекарството. Големината на пропорцията се определя спрямо характера на самото лекарство, рецептата, възрастта, теглото и състоянието на болния, както и времето на годината и други важни елементи.

 Развитие на китайските лекарства

    В бъдеще, посоката на развитие на китайските лекарства главно ще е насочена в сферата на отглеждането им, как при запазване на основните принципи да се подобри отглеждането и употребата им, като например изследванията, как един и същ елемент реагира на облъчване и обработка; да се засили отглеждането на много важни диворастящи билки, както и на около 20 вида вносни растения, като се внимава да не се получи израждане; да се засили разработването на нови суровини.