ДИАГНОСТИЦИРАНЕ В КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА

中国国际广播电台

    Лекарят използва гледане, слушане, помирисване и допир, както и разговаря с болния, за да може максимално да събере всякаква информация, свързана с болестта и съответно да назначи клинично лечение. Диагностицирането обхваща определяне на болестта по гледане, помирисване, разпитване и допир, наречени “4 начина на диагностициране”. Всеки от тях има собствена специфика и не може да се взаимозаместват. Те трябва да се използват комплексно и само така може да се получи правилна картина на болестта.

Диагностициране чрез гледане

    Диагностицирането чрез гледане се извършва според теорията за вътрешните органи и меридианите. Външните части на човешкото тяло са тясно свързани с вътрешните органи, ако във функционирането на органите настъпят някакви промени, те със сигурност ще се провят външно като настроение, цвят, форма, състояние и др. Затова чрез наблюдение на промените във външността и състоянието на петте сетивни органа може да се определят промените във вътрешните органи.

    При конкретното прилагане, може да разделим на преглед на настроението, на цвета на лицето, на формата и състоянието, на петте сетивни органа, на кожата, на вените, на екскрементите и др., от които най-важни са настроението, цвета на лицето и езика. Според различните промени в лицето и езика може да се разберат промените във вътрешните органи.

         Диагностициране чрез слушане и помирисване

    Диагностирането чрез слушане и помирисване на основата на гласа и миризмата на различните секрети на болния може да определи болестта.

    Чрез слушане на гласа на болния може не само да се определят промените в гласовите органи, но и в други вътрешни органи. Слушането обхваща: глас, дишане, кашляне, хълцане и др.

    Помирисването на телесната миризма се разделя на помирисване на тялото на болния и на стаята на болния. Смята се, че токсините в органите, кръвта, ци, слюнката пораждат специфична миризма, която може да се усети. Въздухът в стаята на болния съдържа миризма, отделена от тялото на болния и неговите секрети. Например, при болните от чума стаята им е изпълнена с мирис на развалено.

               Диагностициране чрез разпитване

    При диагностицирането чрез разпитване лекарят посредством диалог разпитва болния за зараждането и развитието на болестта, състоянието към момента, предприетото лечение. Това се прилага за трудни за установяване подробности от заболяването, които нямат външна проява, а чието допълване ще допълни историята на заболяването или ще даде важна нишка за установяване на болестта. В същото време, така се разбират и други важни моменти, като всекидневни навици на болния, среда на работа, хранителни навици, брачен статус и др.

    Диалогът с болния включва първо общи въпроси като име, пол, възраст, занимание, брачен статус, националност, адрес, дата на прегледа, а след това въпроси по оплакванията, история на болестта, състояние към момента, личен живот, родови заболявания и др. Състоянието към момента обхваща дали болният чувства студ или горещина, състояние на съня, чувства и отделяне на урина и фекалии.

                   Диагностициране чрез допир

    При диагностициране на болестта лекарят с ръка опипва и натиска тялото на болния. Тук влизат взимането на пулса и извършване на натиск. Чрез пулса може да се разбере промените вътре в организма. Чрез натиск с ръка на някои части на болния пък може да се разбере за промени в дадената част и съответно да се направи заключение за заболяването там и степента на сериозност.