中国国际广播电台
Лекарят използва гледане,
слушане, помирисване и допир,
както и разговаря с болния, за
да може максимално да събере
всякаква информация, свързана с
болестта и съответно да назначи
клинично лечение.
Диагностицирането обхваща
определяне на болестта по
гледане, помирисване, разпитване
и допир, наречени “4 начина на
диагностициране”. Всеки от тях
има собствена специфика и не
може да се взаимозаместват. Те
трябва да се използват
комплексно и само така може да
се получи правилна картина на
болестта.
Диагностициране чрез гледане
Диагностицирането чрез
гледане се извършва според
теорията за вътрешните органи и
меридианите. Външните части на
човешкото тяло са тясно свързани
с вътрешните органи, ако във
функционирането на органите
настъпят някакви промени, те със
сигурност ще се провят външно
като настроение, цвят, форма,
състояние и др. Затова чрез
наблюдение на промените във
външността и състоянието на
петте сетивни органа може да се
определят промените във
вътрешните органи.
При конкретното прилагане,
може да разделим на преглед на
настроението, на цвета на
лицето, на формата и
състоянието, на петте сетивни
органа, на кожата, на вените, на
екскрементите и др., от които
най-важни са настроението, цвета
на лицето и езика. Според
различните промени в лицето и
езика може да се разберат
промените във вътрешните органи.
Диагностициране чрез слушане и
помирисване
Диагностирането чрез слушане
и помирисване на основата на
гласа и миризмата на различните
секрети на болния може да
определи болестта.
Чрез слушане на гласа на
болния може не само да се
определят промените в гласовите
органи, но и в други вътрешни
органи. Слушането обхваща: глас,
дишане, кашляне, хълцане и др.
Помирисването на телесната
миризма се разделя на
помирисване на тялото на болния
и на стаята на болния. Смята се,
че токсините в органите, кръвта,
ци, слюнката пораждат специфична
миризма, която може да се усети.
Въздухът в стаята на болния
съдържа миризма, отделена от
тялото на болния и неговите
секрети. Например, при болните
от чума стаята им е изпълнена с
мирис на развалено.
Диагностициране чрез разпитване
При диагностицирането чрез
разпитване лекарят посредством
диалог разпитва болния за
зараждането и развитието на
болестта, състоянието към
момента, предприетото лечение.
Това се прилага за трудни за
установяване подробности от
заболяването, които нямат външна
проява, а чието допълване ще
допълни историята на
заболяването или ще даде важна
нишка за установяване на
болестта. В същото време, така
се разбират и други важни
моменти, като всекидневни навици
на болния, среда на работа,
хранителни навици, брачен статус
и др.
Диалогът с болния включва
първо общи въпроси като име,
пол, възраст, занимание, брачен
статус, националност, адрес,
дата на прегледа, а след това
въпроси по оплакванията, история
на болестта, състояние към
момента, личен живот, родови
заболявания и др. Състоянието
към момента обхваща дали болният
чувства студ или горещина,
състояние на съня, чувства и
отделяне на урина и фекалии.
Диагностициране чрез допир
При диагностициране на
болестта лекарят с ръка опипва и
натиска тялото на болния. Тук
влизат взимането на пулса и
извършване на натиск. Чрез пулса
може да се разбере промените
вътре в организма. Чрез натиск с
ръка на някои части на болния
пък може да се разбере за
промени в дадената част и
съответно да се направи
заключение за заболяването там и
степента на сериозност.
|