ОСНОВНА ТЕОРИЯ НА КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА
中国国际广播电台

     Основната теория на китайската медицина е сбор от теоретични постановки за жизнените процеси в човешкия организъм и законите на развитие на болестите. Тя обхваща няколко основни части като ин-ян, петте елемента, енергията ци, вътрешните органи, меридианите и разглежда въпроси, свързани с причините за болестите, механизма на болестите, диагностицирането, лечението, предпазването и храненето и закаляването.

    Ин-ян е фундаментално понятие от древнокитайската философия. Чрез наблюдение на противоречивите явление, хората постепенно преминават от идеята за противоречие към понятието за ин-ян, като според съотношението на тези два елемента се обясняват природните процеси. Китайската медицина използва това понятие за да опише сложните връзки между горните и долните части, от една страна, и вътрешните и външните части, от друга; както и между човешкият живот и природата спрямо обществото и други подобни външни елементи. Относителното равновесие на ин-ян поддържа и гарантира правилната основа за нормалните процеси в човешкото тяло, а нарушаването на това равновесие води до болести и оказва влияние върху целия човешки организъм.

    Учението на петте елемента, които са дърво, огън, земя, метал и вода представя принадлежността на всичко в субективния свят, както и чрез модели на взаимното пораждане и противопоставяне на тези елементи се обясняват връзките между нещата и законите на преобразуване. Китайската медицина използва тази теория за да опише функциите и връзките между основните органи (сърце, черен дроб, бели дробове, далак, бъбреци, стомах, жлъчка, черва и пикочен мехур и съответно да представи болестите, породени от нарушено равновесие между тези органи, както и тяхното лечение.

    Теорията за енергията ци, наречена още “теория на петте движения и шестте ци” представлява изследване и проучване на естествени промени в астрономическите явления, климата и времето и тяхното влияние върху човешкото здраве и болести. Петте движения обхващат движения на петте елемента, което съответно символизира пролетта, лятото, дългото лято, есента и зимата. Шестте ци са климатичните елементи вятър, студ, горещина, влажност, сухост и огън. Теорията за ци, на основата на астрономични и календарни изчисления, определя закономерностите в появяването на болести спрямо климатичните промени.

    Теорията за вътрешните органи изследва биологичните функции и болести на петте важни органа – сърце, черен дроб, далак, бял дроб, бъбреци, както и на шестте фу – черва, дебело черво, стомах, пикочен мехур, жлъчка, трите “загряващи” органа.

    Теорията на меридианите е тясно свързана с теорията на вътрешните органи. Меридианите са каналите, по които се движи ци и кръвта, които излизат и навън, и образуват една цялостна система в целия организъм. При болести в тази система настъпват промени, по които може да се разбере причините за болестта и така да се определи, кой орган е засегнат.