中国国际广播电台
В
традиционната китайска медицина,
медицината на Хан е с най-дълга
история и с най-богат
практически опит и теоретични
познания.
Китайската медицина се
заражда по течението на Хуанхъ
(Жълтата река) и още от много
рано вече притежава система от
понятия и практики. По време на
дългия си процес на развитие, в
различните исторически периоди
се добавят нововъведения,
появяват се множество известни
лекари и се създават много
основни течения и важни
трактати.
В изобилните писмени
свидетелства от династия Шан от
преди 3000 години, фиксирани
върху костите на животни и
черупки на костенурки (т.нар.
“дзягууън”), вече има записки
върху лечението, хигиената и
описанието на десетки болести.
През династия Джоу вече се
използват методи за лечение като
оглеждане, помирисване, питане,
допир, както и се прилагат
лекарства, акупунктура и мокса,
операция. По време на Цин и Хан
вече се създава известния
наръчник със систематизирани
теоретични знания “Трактат на
Хуанди (Жълтия император)”. Това
е най-ранното, известно към
момента, класическо произведение
по теория на китайската
медицина. Произведението на Джан
Джундзин “Теория на рани,
измръзвания и разни болести”
специално разглежда симптомите и
диагностицирането на различни
болести, принципи на лечение и
се превръща в основа на развитие
на клиничната медицина.
Хирургията през династия Хан е
вече на сравнително високо ниво.
Според “Записките на
Трицарствието”, известният лекар
Хуа Туо вече започва да използва
цялостна упойка, наречена
“мафейсан”, за да провежда
различни операции.
От династии Уей и Дзин, и
Северна и Южна (220-589 г.) до
Суей, Тан и Петте династии
(581-960 г.), диагностицирането
по пулса се развива
забележително. Известният лекар
от династия Дзин Уан Шу в
неговото произведение “За пулса”
описва 24 вида пулс. Тази книга
ма огромно влияние не само върху
развитието на китайската
медицина, но и се разпространява
и в чужбина. През този период се
извършва и профилирането на
отделните направления в
медицината. В сферата на
акупунктурата и моксата се
появява “Теория на акупунктурата
и моксата”; “Бао пу дзъ” и “Джоу
хоу фан” са представителни
произведения на алхимията; за
фармацевтиката – “Сюе гун пао
дзиу лун”; за хирургията – “Лиу
дзюен дзъ гуей и фан”; за
причините на болестите – “
Причините и източниците на много
болести”; за детските болести –
“За черепа и фонтанелата”;
“Преработен издание за билките”
е първата в света енциклопедия
за лекарствата; във
офтамотологията – “Ин хай дзин
уей” и др. Освен това, през
династия Тан излизат и книгите с
рецепти на Сун Сyмяо
“Рецепти Хиляда дзина” и на Уан
Дао “Уай тай ми яо”.
През династия Сун (960-1279
г.) по отношение на обучението
по медицина, се извършва голяма
реформа в преподаването на
акупунктура и мокса. Излиза
известният трактат на Уан Уейи
“Илюстрован учебник към
бронзовия човек за
акупунктурните точки и
използването на мокса”, а след
това той създава макет от бронз
на човешкото тяло с отбелязани
върху него всички точки и
канали, който започва да се
използва при обучението на
студентите. Това изобретение има
много важно значение за
следващите поколения. През
династия Мин (1368-1644) група
учени предлагат да се разделят
раните и измръзванията от
болестите,свързани с горещина.
През династия Цин учението за
болестите, свързани с горещина,
вече стъпва в период на
съзряване и се издава трактата
“За топлината и горещината”.
От Мин
нататък, западната медицина
навлиза в Китай и някои учени
предлагат да се извърши синтез
между китайската и западната
медицина, което е предвестник на
много днешни практики.
|