ИСТОРИЯ НА КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА

中国国际广播电台

     В традиционната китайска медицина, медицината на Хан е с най-дълга история и с най-богат практически опит и теоретични познания.

    Китайската медицина се заражда по течението на Хуанхъ (Жълтата река) и още от много рано вече притежава система от понятия и практики. По време на дългия си процес на развитие, в различните исторически периоди се добавят нововъведения, появяват се множество известни лекари и се създават много основни течения и важни трактати.

    В изобилните писмени свидетелства от династия Шан от преди 3000 години, фиксирани върху костите на животни и черупки на костенурки (т.нар. “дзягууън”), вече има записки върху лечението, хигиената и описанието на десетки болести. През династия Джоу вече се използват методи за лечение като оглеждане, помирисване, питане, допир, както и се прилагат лекарства, акупунктура и мокса, операция. По време на Цин и Хан вече се създава известния наръчник със систематизирани теоретични знания “Трактат на Хуанди (Жълтия император)”. Това е най-ранното, известно към момента, класическо произведение по теория на китайската медицина. Произведението на Джан Джундзин “Теория на рани, измръзвания и разни болести” специално разглежда симптомите и диагностицирането на различни болести, принципи на лечение и се превръща в основа на развитие на клиничната медицина. Хирургията през династия Хан е вече на сравнително високо ниво. Според “Записките на Трицарствието”, известният лекар Хуа Туо вече започва да използва цялостна упойка, наречена “мафейсан”, за да провежда различни операции.

    От династии Уей и Дзин, и Северна и Южна (220-589 г.) до Суей, Тан и Петте династии (581-960 г.), диагностицирането по пулса се развива забележително. Известният лекар от династия Дзин Уан Шу в неговото произведение “За пулса” описва 24 вида пулс. Тази книга ма огромно влияние не само върху развитието на китайската медицина, но и се разпространява и в чужбина. През този период се извършва и профилирането на отделните направления в медицината. В сферата на акупунктурата и моксата се появява “Теория на акупунктурата и моксата”; “Бао пу дзъ” и “Джоу хоу фан” са представителни произведения на алхимията; за фармацевтиката – “Сюе гун пао дзиу лун”; за хирургията – “Лиу дзюен дзъ гуей и фан”; за причините на болестите – “ Причините и източниците на много болести”; за детските болести – “За черепа и фонтанелата”; “Преработен издание за билките” е първата в света енциклопедия за лекарствата; във офтамотологията – “Ин хай дзин уей” и др. Освен това, през династия Тан излизат и книгите с рецепти на Сун Сyмяо “Рецепти Хиляда дзина” и на Уан Дао “Уай тай ми яо”.

    През династия Сун (960-1279 г.) по отношение на обучението по медицина, се извършва голяма реформа в преподаването на акупунктура и мокса. Излиза известният трактат на Уан Уейи “Илюстрован учебник към бронзовия човек за акупунктурните точки и използването на мокса”, а след това той създава макет от бронз на човешкото тяло с отбелязани върху него всички точки и канали, който започва да се използва при обучението на студентите. Това изобретение има много важно значение за следващите поколения. През династия Мин (1368-1644) група учени предлагат да се разделят раните и измръзванията от болестите,свързани с горещина. През династия Цин учението за болестите, свързани с горещина, вече стъпва в период на съзряване и се издава трактата “За топлината и горещината”.

    От Мин нататък, западната медицина навлиза в Китай и някои учени предлагат да се извърши синтез между китайската и западната медицина, което е предвестник на много днешни практики.