Забележителни жени в политически среди

中国国际广播电台
 

       Сун Чинлиън 

Сун Чинлиън/ 1893 г. – 1981 г./, политик, обществен деец, един от основните ръководители на Китайската народна република. Произхожда се от Венчан в провинция Гуандунг /днешния Хайнан/. През 1931 г. завършва женския университет в американския щат Джорджия. През 1915 г. се омъжва за Сун Ятсен. След смъртта на Сун Ятсен през 1925 г. продължава на отстоява политиката от три аспекта: свързване с Русия, Китайската комунистическа партия и подкрепата на селяните и работниците.

    През 1927 г. и 1929 г. е избрана за почетен председател на Международната конференция на съюза против имперализма и става един от основните ръководители на Световния комитет против фашизма. През 1931 г. се завръща в Китай и започва да се занимава със социална дейност. Участва в борбата, насочена срещу японската агресия, против политиката за компромис с Япония и подтискването на народа от правителството на партията Гуоминдана.

    В края на 1932 г. организира съюза за гарантиране на правата на народа на Китай и работи за спасяването на революционерите, които се борят за демократични права. През 1933 г. е избрана за председател на китайския филиал на Съюза на борбата против имперализма и войната в Далечния изток. След избухването на антияпонската война, в Хонконг организира Съюз за защита на Китай, който събира медикаменти и други материали в подкрепа на антияпонската борба на китайския народ.

     След победата на антияпонската война, през септември 1945 г. Сун Чинлиън призовава американския народ да спре американското правителство да подкрепя Дзиан Дзиеши да започне вътрешна война в Китай. Създава Китайска фондация за социални блага и се бори за благата на жените и децата. След обявяването на КНР е избрана за вицепредседател на централното правителство.

    След това поема длъжността зам.-председател на КНР, зам.-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители, почетен председател на Общокитайската федерация на жените и председател на Общокитайския комитет за защита на децата. През 1950 г. е избрана за член на Световния съвет за мира. През 1951 г. получава наградата “Укрепване на световния мир” Сталин. През 1952 г. е избрана за председател на Комитета за координация за мира в азиатско-тихоокеанския район. 



  

Цай Чан



 Цай Чан /1900 – 1990/ зам.-председател на ПК на 5-то ОСНП. През октомври 1934 г. участва в известния Велик подход. От 1949 г. когато е основана КНР поема длъжността председател на Общокитайската федерация на жените. Тя е член на 8-мия, 9-тия, 10-тия и 11-тия Централен комитет на ККП,  член на Постоянния комитет на първото, второто и 3-тото ОСНП и е зам.-председател на ПК на 4-то и 5-то ОСНП.


  

Дън Иънчао

 

  Дън Иънчао / 1904 г.- 1992 г./ революционер, политик, известен обществен деец, предшественик на китайското женско движение.Тя е родена в Гуаншан в провинция Хънан. През 1919 г. участва в антиимпералистическата и антифеодална кампания “Четвърти май”и заедно с Джоу Енлай и други организира и ръководи студентска патриотична кампания в Тиендзин. През 1925 г. се омъжва с Джоу Енлай.

    Участва във известния Велик поход. Тя е избрана за председател на представителството в Китай в Международната конференция за борбата против агресията. След създаването на КНР тя е била зам.-председател на първата до третата Общокитайска федерация на жените, зам.-секретар на партийния комитет на федерацията, почетен председател на 4-та Общокитайска федерация на жените, зам.-председател на Общокитайския комитет за защита на интересите на децата и почетния председател на Дружеството на Китай за приятелски отношения с чужбина.

     Тя е била и член на 8-мия до 9-тия централен комитет на ККП и член на 11-тото до 12-тото Политбюро на ЦК на ККП, вторият секретар на Комитета за проверка на дисциплините при ЦК на ККП, член на ПК на 1-вото до 3-то ОСНП, зам.-председател на ПК на 4-то до 5-то ОСНП, член на ПК на първия Китайски народен политически консултативен съвет и председател на 6-тия КНПКС.

 
  

Ши Лиан


 Ши Лиан / 1900 г. – 1985 г./  произхожда от Чан Джоу в провинция Дзиансу. Зам.-председател на ПК на 5-то и 6-то ОСНП, зам.-председател на 5-тия КНПКС, първият министър на правосъдието след създаването на КНР, предшественик и една от ръководителите на Китайското женско движение, политически деец и известна адвокатка. През 1931 г. започва да работи като работи като адвокат.

    През 1936 г. е арестувана от правителството на партията Гуоминдана заради ръководенето на кампанията за борбата против японската агресия и спасяването на родината. След създаването на КНР поема длъжността министър на правосъдието в правителството на КНР и член на Комисията за юридическа дейност при Държавния съвет.

    Тя е била представител на 1-то до 6-то ОСНП, член на ПК на второто до 4-то ОСНП, член на ПК на 5-то ОСНП и зам.-председател на Комисията за правосъдието при 5-то ОСНП, зам.-председател на 5-то и 6-то ОСНП, член на ПК на първото до 4-то КНПКС, член на централния комитет на първия Демократичен съюз, зам.-председател на ЦК на 1-вия до 3-тия Демократичен съюз и председател на 4-тия и 5-тия Демократичен съюз и зам.-председател на    1-вата до 4-та Общокитайска федерация на жените.

 

  У И 

  У И /1938 г. -  / вицепремиер на Държавния съвет на КНР. Произхожда от гр. Ухан в провинция Хувей. Завършва факултета за производство на нефт при Китайския институт за петрол. Висше инженерно образование. През април 1962 г. става член на Китайската комунистическа партия. През август 1962 г. започва работа. Тя е била техник в цех, зам.-директор на завод. От 1983 г. до 1988 г. изпълнява длъжността зам.-главен мениджър и главен секретар на Партийния комитет на Компанията за нефт и химическа промишленост “Ианшан”.

    През 1993 г. става министър на външната търговия и външноикономическите връзки на Китай. От 1998 г. до 2003 г. е член на Държавния съвет. През март 2003 г. поема длъжността вицепремиер на Китай. През април същата година става и министър на здравеопазването. У И е кандидат-член на 13-тия ЦК на ККП, член на 14-тия, 15-тия и 16-тия ЦК на ККП, кандидат за член на Политбюро на ЦК на 15-тия ЦК на ККП и член на Политбюро на 16-тия ЦК на ККП.