Тибетски театър

中国国际广播电台

      На тибетски език тибетският театър се нарича "Аджилам”, а съкратено  - “Лам”,което означава “богинята - кака”.Тибетският театър има вековна история и различни школи. Изпълнението му се характеризира с национална специфика. 8-те драматически произведения като”Принцеса Венчън” , “Принц Носан” и др., включени в репертоара му , вече  са станали класически произведения с хубави песни и мелодия, зрелищни театрални  маски и дрехи. Всичко това показва солидната културна основа на тибетския театър.

   Тибетският театър представлява комплексно театрално изкуство. Всяко представление се придружава от народни песни и танци. От 15-и век монахът от секта”Бка,-бргиуд -па” Тандунджиебу поставя някои будистки легенди във вокално-танцови театрални спектакли. Неговият театрален състав често  е на турне из различни райони .

   Тоака се заражда тибетският театър.След непрекъснатото обработване, допълване, обогатяване  и усъвършенствуване от много народни артисти тибетският театър вече се развива до неузнаваемост Съвременният тибетски театър представлява единство на сценарий,танцово изпълнение,мотив,дрехи и маски ,подхождащи на съответните роли. Освен това  за представленията на тибетския театър се използва още акомпанимент от оркестър и вокално пригласяне . От това се вижда, че тибетският театър представлява  комплексно изкуство.

  

    Сега трупите по тибетски театър навсякъде са  много разпространени. Може да се видят на селския мегдан, или във временните палатки. Когато има представление по тибетски театър, често се привличат много зрители от съседните райони. Сцената  е обкръжена плътно от тях.