На 5 май официално бяха обявени десетте най-важни археологически открития на Китай за 2019 г. Това са: останките от палеолитни пещери в Нанджън, провинция Шаанси; руините Сяонаншан в Жаохъ, провинция Хейлундзян; руините Шъмао в провинция Шаанси; древния град Пинлянтай в провинция Хънан; руините Сиуби в провинция Шанси; нефритената мина в Дунхуан, провинция Гансу; гробницата от периода Пролети и есени в провинция Хубей; руините Шъчъндзъ в Синдзян-уйгурския автономен район; стенописите в гробницата от царство Тубо в провинция Цинхай; останките на потънал кораб от династяи Южна Сун в провинция Гуандун.
Десетте най-важни национални археологически открития за годината се избират от 1990 г. насам и цел на събитието е да покаже най-новите постижения на китайската археология за изминалата година, както и да представи новите ѝ концепции, методи и техники. Тази година бе направена 30-тата селекция. Поради епидемията от новия коноравирус десетте обекта бяха обявени по време на онлайн конференция.
През 2019 г. бе отбелязана 70-та годишнина от основаването на Китайската народна република. Тя бе и ползотворна година за археолозите. Според статистиките, през 2019 г. Държавният съвет е одобрил общо 1096 проекта за археологически разкопки, като за първи път броят им надхвърли 1000. Те обхващат 31 провинции, общини и автономни райони в цялата страна. 20 от кандидатите за най-важни археологически находки на 2019 г. бяха избрани именно от там. Проектите се фокусират върху проучвания на древните хора, напредъка на цивилизациите, формирането и развитието на многоетническа държава, Морския път на коприната и много други важни академични области.
В периода на 13-та петилетка Държавното управление за защита на културното наследство разработи мащабен проект за археологически проучвания в Китай и одобри изследванията на културата от династия Ся, на селищата в района на Хътао и модела на цивилизация от долното течение на река Яндзъ. Заместник-ръководителят на Държавното управление за защита на културното наследство Сун Синчао каза, че всяко ново археологическо откритие задълбочава разбирането за академичното отношение, а също така предоставя нови нишки и научни направления, които изискват непрекъснато внимание. "В бъдеще Управлението ще продължи да ръководи и координира различните археологически институции в укрепването на академичните изследвания. Така ще бъде показано развитието на китайската цивилизация в продължение на повече от 5000 години, историческите и културни ценности ще бъдат разкрити с научни методи, както и основните характеристики на китайската култура, ще се укрепи културното самочувствие на китайската нация."
Десетте най-важни археологически открития в Китай за 2019 година
1. Пещерите в Нанджън, провинция Шаанси.
Пещерите в Нанджън са реликва от късния палеолит. Поради сериозните опасности от увреждането им от 2018 г. до 2019 г. с одобрението на Държавното управление за защита на културното наследство бяха проведени спасителни дейности за защитата им. В района на разкопките на площ от 27 кв. м бяха открити останки от човешки скелети, места за обработка на камъни, огнища и други реликви, както и повече от 10 000 вкаменелости, каменни изделия, изгорени кости и други реликви. Поредицата от важни открития са от голямо значение за изучаването на физическите особености на тогавашните хора, местообитанието им, поведението, изработката на каменни оръдия, развитието и еволюцията на културата, както и околната среда в края на палеолита в района на планината Цинлин.
2. Руините Сяонаншан в Жаохъ, провинция Хейлундзян
Местността Сяонаншан се намира на левия бряг на река Усули в окръг Жаохъ, провинция Хейлундзян. Тя е с обща площ от над 400 000 кв. м. В периода 2015 г. – 2017 г. и през 2019 г. Институтът за археологически изследвания на Хейлундзян съвместно с Управлението за защита на културното наследство на окръг Жаохъ разкриха на площ от 1600 кв. м пет нови културни реликви от различни периоди и най-ранните доказателства за употребата на нефрит в Източна Азия. Тази археологическа находка значително задълбочи разбирането на обществото към културното съдържание на Сяонаншан и предостави ценни данни за проучване на еволюцията и културата от ранния неолит в басейна на река Усули. Откриването на голям брой предмети от нефрит предостави важен материал за изследването на произхода и разпространението на нефритената култура в Китай.
3. Руините Шъмао в окръг Шънму, провинция Шаанси
Останките от неолитно селище Шъмао се намират близо до град Шънму в провинция Шаанси. Те са разположени в северната част на Льосовото плато. До момента са открити части от каменни зидани стени на площ от над 4 милиона кв. м. Това са останки от най-големия открит на територията на Китай праисторически град. Терасата Хуанчънтай е основната находка в района. Продължаващите вече девет години системни археологически работи показаха, че тя има характеристиките на императорски град и е най-добре запазеният ранен строителен образец в Източна Азия. Архитектурата на града говори за върховната слава на мистериозната столица на древно царство. Находките от руините Шъмао непрекъснато предоставят нова информация на академичната общност относно ранната китайска цивилизация.
4. Древният град Пинлянтай в провинция Хънан
Древният град Пинлянтай се намира в западната част на село Даджуджуан, близо до град Джоукоу в провинция Хънан. Той е важен пример за праисторическата цивилизация на територията на Китай преди 4 000 години. Планът на града е във формата на квадрат, със симетрична вътрешна ос. Находката е ориентир за развитието на градоустройството през хилядолетията. Откритите съоръжения за отводняване близо до градските порти предоставят важен материал за развитието на канализацията в древните градове. Като регионален социален център в източната част на провинцията, останките от древния град Пинлянтай показват географските предимства и културни характеристики на цивилизацията Луншан в централните райони на древен Китай, което е концентриран израз за интеграцията на различните цивилизации в епохата на късния неолит.
5. Руините Сиуби в окръг Дзян, провинция Шанси
Руините Сиуби се намират в южната част на село със същото име. Те са с площ от 1,1 милиона кв. м и включват останки от цивилизациите Яншао, Мяодигоу II, Луншан и Ърлитоу, както и от династиите Джоу, Хан и Сун. В местността са открити останки от мащабна и високоспециализирана работилница за обработка на мед. Всичко това е от голямо значение за проучването на ранните технологии и методи за обработката и използването на медта като стратегически ресурс, както и на възхода на династиите Ся и Шан. Откритите реликви за топене на мед са останки от ранната и мащабна меднообработваща промишленост в централните части на древен Китай. Те запълниха липсващите парчета, които учените се опитваха да открият.
6. Нефритената мина Ханся в Дунхуан
Нефритената мина Ханся се намира в задната част на планината Сануей, югоизточно от град Дунхуан. Тя е с площ от около 3 квадратни километра. През 2019 г. там бяха проведени разкопки на площ от 300 квадратни метра и бяха открити останки от цивилизациите Сичъни и Цидзя, датиращи от 4000 до 3700 години назад. Поредица от доказателства показват, че нефритът започва да се използва в източната част на днешната провинция Гансу и околните ѝ райони много рано и играе уникална роля за формирането на разнообразната и интегрирана китайска цивилизация.
7. Гробницата от периода Пролети и есени в провинция Хубей
Гробницата Дзаошулин се намира близо до днешния град Суейджоу, провинция Хубей. Тя бе открита преди няколко години и бе установено, че е част от гробищния комплекс Идиган. Там се намират група гробове на знатни личности от края на периода Пролети и есени до средата на епохата на Воюващите царства. Анализите показаха, че там са погребани не само високопоставени, но и някои по-нисшестоящи членове на обществото. Гробницата Дзаошулин компенсира липсата на материали за изучаването на царство Дзънгуо от периода Пролети и есени, предоставя важна информация за културата и е от важно значение за археологията.
8. Руините Шъчъндзъ в Синдзян
Руините на древния град Шъчъндзъ са разположени в хълмист район на окръг Цитай в Синдзян-уйгурския автономен район. Той е бил построен върху скала, като северната му част е по-висока, а южната – по-ниска. Древният град е във формата на правоъгълник и е с обща площ от около 110 000 квадратни метра. Шъчъндзъ е историческо свидетелство за ефективното управление на императорите от династия Хан и властта, която са имали над западните региони на империята. Археологическите открития от тази епоха са доказателство, че през династия Хан Синдзян е бил неделима част от територията на Китай. Разкопките са с важна историческа стойност и с практическо значение в изграждането на китайската инициатива „Един пояс, един път".
9. Стенописите в гробниците от царство Тубо в провинция Цинхай
Гробниците Чуангоу се намират в долина в провинция Цинхай. Откритите там предмети и стила на стенописите предполагат, че те датират от периода, когато владетелите на древното царство Тубо окупират територията на днешната провинция Цинхай. Богатото наследство и високо културно ниво на царството, както и влиянието на династията Тан и на културата на народите от Централна Азия в района, са от голямо значение за формирането на мултиетническия характер на цинхайската култура. Откриването на гробницата е с голяма академична стойност за изследването на древната култура на етническата група Хан и на тибетците, както и интегрирането им една към друга и културния обмен по Пътя на коприната.
10. Останките на потънал в провинция Гуандун кораб от династия Южна Сун
Археологическите проучвания на потъналия кораб от династия Южна Сун са друго важно откритие на китайските археолози. Подводната археология използва по-сложни методи и техники за откриването на културни реликви. Останките са на най-стария потънал кораб, открит до момента в китайски води. Той е добре запазен и археолозите са извадили над 140 000 културни реликви от морското дъно. Те работят вече почти 30 години по спасяването на останките и техните усилия са много малка част от опитите да бъде опазено културното наследство от морските дълбини.
