Като голям двигател на световната икономика, Китай ще продължи с политиката си за отваряне. В речта си пред 50-та сесия на Световния икономически форум в Давос, вицепремиерът Хан Джън посочи, че Пекин няма да спре с усилията си за насърчаване на висококачествения растеж на своята икономика в условията на по-нататъшно отваряне за външни пазари и инвеститори. Той подчерта, че основната цел на Китай в това отношение е да придвижи икономическата глобализация и да даде нов принос за устойчивото световно развитие. Коментарите на Хан Джън са поредното уверение за китайската позиция към политиката на отваряне, разглеждана като ключова за националния ръст през изминалите десетилетия, както и за бъдещото развитие. По думите на вицепремиерът, икономическата глобализация и „историческа тенденция, базово условие за ръст на производителността и естествен резултата от напредъка на науката и технологиите". В този смисъл, посочи Хан Джън, фундаментално решение на проблемите в икономическата глобализация лежи в изграждането на приобщаваща и отворена световна икономика. В продължение на много години, от началото на политиката за реформи от края на 70-те, Китай реализираше ползи от тази тенденция и благодарение на включеността си в световната икономическа система успя да реализира експонентен ръст, който на свой ред го превърна в твърд поддръжник на отворената икономика. Същевременно, нарастващият икономически обмен с Китай даде огромни възможности на останалите страни и предложи солидна подкрепа за глобалния растеж. От 1978 до 2018 г. Китай е привлякъл преки чуждестранни инвестиции за над 2 трилиона долара в нефинансовия сектор. Лиен Пин, президент на Китайския главен икономически форум, казва, че страната винаги е разглеждала глобализацията като тенденция, която не може да бъде спряна и е нагаждала своето развитие и политики към нея. Феноменалният ръст на Китай от началото на реформите , заедно с приноса на страната за световната икономика, показа, че е възможно да бъде реализирана отворена икономика, добавя той. По-нататъшното отваряне и интеграция на Китай в световната икономика днес има безпрецедентна важност, тъй като бидейки най-голямата развиваща се страна, той получи нов икономически ранг – с БВП на глава от населението 10 000 долара за 2019 г. Китайската икономика се разшири устойчиво с 6,1% през миналата година и се очаква да допринесе с около 30% за глобалния ръст, според Държавното статистическо бюро. Това контрастира ярко с глобалната икономика, която стана свидетел на „предварителни признаци на стабилизиране", определение което даде Международният валутен фонд (МВФ), когато ревизира прогнозата си за растежа до 2,9% през 2019 г., на фона на продължаващата несигурност и неясноти пред търговската политика в световен мащаб. Коментирайки предстоящата година и очакванията си за нея, вицепремиерът Хан Джън заяви, че Китай ще разшири достъпа до своя пазар за чужди инвеститори, ще внася повече стоки и продукти, ще подобри по-нататък бизнес средата и ще търси нови двигатели за растеж и отваряне, както и ще работи за задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество. На годишната национална конференция по икономическите въпроси в края на 2019 г. представители на китайското правителство потвърдиха, че то ще продължи да развива в голям мащаб и да задълбочава реформите и отварянето. След влизането в сила на разглеждания като ключов закон за чуждестранните инвестиции, властите съкратиха отрицателния списък за достъп на външни компании до пазара и премахнаха ограниченията за редица инвестиции, включително във финансовия сектор, както и заявиха, че ще ускорят усилията за отваряне в пилотните зони за свободна търговия през 2020 г. Според икономисти, очакванията са за по-нататъшно отваряне в сектора на услугите, където съществува огромен потенциал за развитие. Сун Сюегун, директор на Института за икономически изследвания към Държавната комисия за развитие и реформи, казва, че услугите, като например финансовия сектор и други, свързани с търсенето на високо ниво, най-вероятно ще бъдат следващите, които ще станат обект на нови мерки за постепенно отваряне. Лиен Пин, президентът на Китайския главен икономически форум, също отбелязва, че секторът на услугите като образование, културна индустрия и грижа за възрастните, ще получат сериозно развитие, тъй като досега – под влияние на предишния акцент върху бързия ръст – акцентът бе основно върху промишлеността и особено производството. Ян Гуанмин от университета „Цинхуа" казва, че по-нататъшното разширяване на вноса ще бъде друг избор на Китай за участие в икономическата глобализация. Насърчавайки вноса чрез различни канали като международното изложение в Шанхай, страната ще купува повече стоки и услуги, за да подобри търговския си баланс, смята той.