През последните години властите и хората от Линджъ, намиращ се в югоизточната част на Тибетския автономен район, работят активно за материализиране на специфичните му географски и климатични условия, които са благоприятни за развитието на традиционната медицина, преработката на горски продукти и селски туризъм.

Околия Милин, където е град Линджъ, е богата на растителни и дървесни видове и местните хора я наричат „рая на билките". През 2007 г. доходите на семейството на един от тукашните жители – Нима, са били не повече от 1500 юана годишно. Десет години по-късно – благодарение на развитието на неговата ферма, домакинството вече има приходи от 400 000 юана. Тази огромна промяна се дължи на популярността на тибетските билки, които семейството на Нима отглежда. През 2009 г., след като преминава обучителен курс, Нима започна да отглежда линджи (лекарствено растение в китайската фармация). През 2012 г. с подкрепата на местните власти мъжът създава семейно стопанство „Червено слънце", разположено върху близо 11 хектара.

„Заедно с преподавателя ми от курса култивираме нов сорт линджъ. Работата ни продължи три години", обяснява Нима.

Днес мъжът вече е натрупал опит в отглеждането на линджъ и охотно предлага помощ и съвети на други хора, които тепърва се заемат с тази работа. В същото време продукцията му се продава в много съседни райони, и това на свой ред, е дало тласък на цялостното развитие на този сектори и повишаване на доходите на хората.

В момента семейството на Нима разполага с 49 оранжерии, от които всяка година добива 5000 килограма линджъ. Основните му пазари са в провинциите Гуандун, Фудзиен и на други места. Мъжът се опитва също така да отглежда дървесни и други гъби и търси нови модели за развитие на стопанството си, надявайки се да създаде цялостна индустриална верига, включваща култивиране на нови сортове, отглеждане, преработка, продажба и туризъм. Това, по думите му, би популяризирало и помогнало за висококачественото развитие на традиционната тибетска фармация и медицина.

Околия Милин насърчава също така отглеждането на плодове. Чън Пан, служител в местната управа казва: „Тук се отглеждат дини, ягоди, череши, праскови, ябълки, круши. Има градини с плодови дръвчета, от които туристите могат да берат. Околията ни разполага и с два цеха за сушене на плодове".

През 2017 г. засадените с плодови дървета площи в град Линджъ са били 18 000 хектара, а върху 667 хектара са се отглеждали билки.

За да съдействат за местното развитие, властите на Линджъ организират постоянно кампании, с които се опитват да насърчат земеделците и скотовъдците да бъдат инициативни в усилията за избавяне от бедността. Важно звено в този процес е местният бизнес. Компанията за преработка на гъби на околия Гунбудзянда е една от водещите в района. Тя е създадена през 2009 г. с капитал от 700 000 юана. В момента годишната ѝ продукция надхвърля 11 милиона юана, като компанията се включва активно в дейности по подпомагане на бедните и благотворителни акции.

Град Линджъ се намира на 3000 метра надморска височина в долината на река Ярлунг и се радва на добър климат и красива природа, които благоприятстват развитието на селския туризма и местните власти му отделят голямо внимание.

Село Джасиган е сред първите в района, в които почти всички домакинства се занимават с туризъм – 51 от всички 66 семейства държат малки ресторантчета и предлагат стаи за спане, посрещайки много посетители, дошли да се насладят на природата и селския начин на живот.

Едно от тях е семейството на Байма, което има малък хотел от 2009 г. „В момента годишните ни приходи са над 100 000 юана. Предлагаме 6 стаи с повече от 10 легла. В нашето село туристите могат да се починат от забързания живот в градовете след прекрасна природа и да се докоснат до тибетската култура", казва тя, добавяйки, че имат намерение да подобрят обзавеждането на семейния хотел и продължат да се развиват.

Китай е световен лидер по брой на ключови патенти за 5G

Китай разполага с най-голямата в света информационна и комуникационна мрежа, съобщи на пресконференция в края на миналия месец министърът на промишлеността и информационните технологии на Китай Мяо Ю. В същото време страната е на първо място и по ключови патенти за 5G технологията и по план през следващата година трябва да започне да функционира новото поколение мрежа. В бъдеще, подчерта министърът, 5G технологиите ще бъдат използвани основно за свързаността между предмети, например в рамките на производствена мрежа, при автомобилите или в дистанционната медицина.

„Броят на базовите станции за 4G мрежа в Китай е над половината от общия в света, т.е. ние имаме по-високо ниво на комуникационна инфраструктура отколкото средното в световен план. Дължината на оптичните кабели в страната надвишава 45 милиона километра и те стигат до 440 милиона домакинства. Интернет потребителите са 854 милиона. Благодарение на политиката за популяризиране на комуникационните услуги, много хора от отдалечени и изостанали райони също могат да се възползват от тях", подчерта Мяо Ю.

По думите на министъра, властите и телекомите в страната работят активно за осигуряването на високоскоростен Интернет. От 2014 година насам скоростта на Интернет се е повишила 7 пъти, премахнати са таксите за роуминг между различните провинции, а в сравнение с преди пет години цената на Интернет е намаляла с 90%.

Китай е лидер в 5G технологиите, индустриалната мрежа, изкуствения интелект и други нови форми на комуникационни услуги, като откритостта на сектора – според Мяо Ю, – е достигнала ново ниво.

„Китай е изключително привлекателен и динамичен пазар за информационни и комуникационни услуги, и ние насърчаваме навлизането на частни капитали в предоставянето на мобилни комуникации, широколентов Интернет, големи данни и други. Готови сме да споделяме с компаниите от различни страни шансовете за развитие, които нашият пазар дава, така че той да продължи да се развива и отваря. В същото време си партнираме активно със страните, включени в плана за съвместно изграждане на инициативата „Един пояс, един път". След традиционните сухопътен, морски и въздушен транспорт, Интернет и информационните комуникации са друг път, свързващ Китай с останалия свят", подчерта министърът.

Мяо Ю заяви също, че в момента на китайския пазар има 11 вида 5G мобилни телефони, но за да се видят истинските възможности на тази технологии е нужна независима 5G мрежа. В бъдеще 80% от сценариите за използване на 5G технологията са свързани с комуникация между предмети, например индустриална мрежа, мрежа между автомобили и дистанционна медицина.

„Постигнахме разбирателство с министерствата на транспорта и на обществената безопасност за развитие на мрежата между автомобили. Тогава трябва да стане чрез 5G технологията. По отношение на дистанционната медицина с помощта на 5G технологии ще се следи за състоянието на пациенти и ще се поставят диагнози. Вече бе извършена успешно дистанционна операция на сърце с помощта на технологиите за 5G и изкуствен интелект, които са добър пример за тяхното приложение", посочи министърът.

Мяо Ю каза също, че предаването на девет мача от току-що приключилата Световна купа по баскетбол е станало с помощта на технологиите „5G+8K", и това е добра практика за предстоящите Зимни олимпийски игри през 2022 г.

В бъдеще ще има повече и по-надеждно свързване на машини с помощта на 5G технологии. Благодарение на държавната подкрепа и стимули за развитието на информационните и комуникационни технологии, в края на 2018 г. обемът на цифровата икономиката в Китай е достигнал 31 трилиона юана и заема 1/3 от БВП на страната, заяви в заключение министър Мяо Ю.

Нин Дзиджъ: Китай има най-голям принос за световния икономически растеж

На 24 септември в Пресцентъра за отбелязване на 70-та годишнина от основаването на КНР се състоя пресконференция, посветена на икономическото развитие и перспективи пред страната.

На нея заместник-директорът на Държавната комисия за развитие и реформи и директор на Държавното статистическо управление Нин Дзиджъ заяви, че през последните години Китай има най-голям принос за световния икономически растеж, а управителят на Китайската народна банка И Ган посочи, че реформата на финансовия сектор непрекъснато се задълбочава и той ще продължи да се отваря.

Нин Дзиджъ цитира цифри, според които от 1952 г. до 2018 г. БВП на глава от населението в Китай се е увеличил 70 пъти – от 119 до 64 600 юана, нараснали са значително комплексната мощ на страната, производствените сили на обществото и стандарта на живот на хората.

„В момента Китай е втората икономика в света и най-голямата търговска страна с най-големия валутен резерв. На второ място сме по търговия с услуги и чужди инвестиции, както и по обем на тяхното използваме. Китай реализира големи постижения в мобилните комуникации, ядрената енергетика, космонавтиката, суперкомпютрите и други сфери в науката и технологиите", посочи Нин Дзиджъ.

Той подчерта също, че през изминалите 70 години образованието, културата, медицината, спорта, социално осигуряване, подпомагането на бедните и опазване на околната среда също са отбелязали значително развитие. Китай се превърна от традиционно земеделско общество в съвременна индустриална държава и разполага с всички промишлени сектори.

Нин Дзиджъ посочи също, че Китай играе голяма роля в поддържането на световния мир и съществуващия международен ред. „В момента Пекин е един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, който изпраща най много участници в мироопазващи мисии. Ние следваме принципа за многостранност и свободна търговия, участваме активно в дейностите на международни организации, включително ООН. Инициативата на Китай за съвместно изграждане на „Един пояс, един път" е подкрепена от над 160 страни и организации", посочи той.

Друг акцент на пресконференция бе развитието и реформите във финансовия сектор. В тази връзка управителят на Китайската народна банка И Ган заяви, че от началото на политиката за реформи и отваряне към света преди 40 години Китай е успял да създаде финансова система, основана на пазарна конкуренция, и включваща всички елементи като банки, ценни книжа, застраховки, фондове, борси, фючърси и други. В момента в страната има над 4500 банки, а общите активи на финансовия сектор възлизат на 300 трилиона юана. Валутният резерв е 3,1 трилиона долара, като по този показател Китай от дълги години е номер едно.

„В момента пазарът за банки, ценни книжа и застраховки вече е отворен и през следващата година ще бъдат премахнати всякакви ограничения за дела акции, който могат да притежават чуждестранни играчи. В момента филиалите на чуждестранни банки в Китай са 989, има 13 чужди компании за търговия с ценни книжа и 57 чужди застрахователя. Курсът на юана се определя основно от търсенето и предлагането на пазара. През 2016 г. той стана част от кошницата на валути със специални права на тираж на МВФ. Платежоспособността на юана и използването му при сделки и за спестявания се повишиха очевидно", заяви в заключение И Ган.